Иконата на Св. Лука Симферополски от Украйна, с вложена в нея частица от мощите на светеца бе пренесена в град Варна през лятото на 2018 г. Образът на светеца бе тържествено посрещнат от Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан и множество духовници и християни в митрополитския катедрален храм.

 Светинята бе дарена на Варненска и Великопреславска епархия от Покровския Балтско-Теодосиев манастир, с благословението на Негово Блаженство Киевския и на цяла Украйна митрополит Онуфрий. Частицата от мощите на светеца, вложена в тази икона е част от мощите на Св. Лука в манастира, които са били получени от Симферополския и Кримски митрополит Лазар през 2011 година.

 Негово Високопреосвещенство Балтският и Ананиевски Архиепископ Алексий, придружаван от духовници от Украйна, пренесе светия образ в град Варна и преподаде благословението на Негово Блаженство Киевски и на цяла Украйна митрополит Онуфрий.

 Пребиваването на иконата на Св. Лука Симферополски с частица от мощите му е благословение и духовна радост не само за град Варна, но и за всеки, които желае да се поклони на светеца и да попроси неговото молитвено застъпничество пред Бога.

 Св. Лука Войно-Ясенецки, Архиепископ Кримски и Симферополски е познат и като светецът - хирург. Той поставял болния на операционната маса, прочитал над него молитва, прекръствал себе си, както и останалите лекари, сестри, и с йод помазвал кръстообразно мястото, където трябва да се направи разреза. Неговите операции винаги били сполучливи: слепите проглеждали, обречените се връщали към живота.

 Свети архиепископ Лука е роден през 1877 година в Керч. Мирското му име е Валентин. Хирург и доктор по медицина. До 1917 година е бил лекар в средна Русия.

 През януари 1920 година той присъствал на епархийския конгрес на духовенството, където го поканили като деятелен мирянин. Произнесъл реч, която впечатлила всички. След нея Ташкентският и Туркестански епископ Инокентий казал на бъдещия владика: "Докторе, Вие трябва да станете свещеник!". Лекарят, който никога дотогава не бил разсъждавал за себе си и свещенството след кратък размисъл приел аргументите на своя владика. "Да бъда свещенослужител, а още повече епископ не ми се е и присънвало, но неведомите пътища на нашия живот са напълно известни за Всевиждащия и Всезнаещ Бог още от утробата на майка ми" – пише владиката към края на живота си.

 Двадесетте години на XX век били много трудни за Църквата. В това време много съветски ръководители си мислели, че атеистичната пропаганда, осмиването на Църквата и административните мерки ще направят от вярващите атеисти. Често мерките срещу тях били жестоки. Много йерарси в Русия били убити. Патриарх Тихон бил арестуван, защото анатемосал новата власт.

 През 1923 година 46-годишният свещеник Валентин бил постриган в монашество. Малко по-късно приема епископска хиротония с името Лука – в чест на свети апостол и евангелист Лука – лекар и иконописец. Високата църковна служба не го отделила от медицината – той продължил да бъде главен лекар в болницата, много оперирал, ръководел катедра в медицинския институт и успявал да намери време и за научните си занимания. Много лекари разказвали, че той винаги с голямо внимание и любов се отнасял към всеки болен човек.

 Св. Лука Симферополски е автор на десетки научни трудове по хирургия и анатомия. По неговите книги са учили няколко поколения хирурзи. Той е произнасял проповеди и заедно с това е чел лекции, изнасял е доклади на научни конференции и конгреси.

 Епископ Лука бил арестуван по обвинение в антисъветска дейност и заточен в Енисейск, Сибир. След първото заточение на владика Лука било забранено да служи като епископ, както и да преподава в медицинския институт. Катедралният храм в Ташкент бил разрушен. Епископ Лука започнал да служи като обикновен свещеник в църквата на преподобни Сергий Радонежки, недалеч от своя кабинет. Верен на своите принципи той никога не вземал пари за лечение и живеел много скромно, по-скоро бедно. По-късно отново започнал да работи в градската болница. Но през 1930 година отново бил арестуван и отправен в Архангелск. Била му разрешена медицинска практика без хирургия, от което той страдал много. През ноември 1933 година приключил лагерът в Архангелск.

 Настъпила 1937 година, когато, на 13 декември епископ Лука бил арестуван отново и обвинен в шпионаж. В състояние на крайно изтощение бил настанен в затворническата болница. Там започнал да оказва лекарска помощ на останалите. Навсякъде владиката бил готов да се притече на помощ на всички нуждаещи се от лекарска помощ и пастирска грижа.

 Когато започнала войната пристигнала телеграма в Москва от епископ Лука. Ето нейното съдържание: "Аз, епископ Лука, по фамилия професор Войно-Ясенецки, отбивам службата си в лагер по нечие разпореждане в село Голяма Мурта, Красноярски край. Специалист съм по гнойна хирургия и мога да окажа помощ на военните на фронта или в тила, където ми бъде поверено. Моля моето заточение да бъде прекъснато или да бъда отправен да служа в болница. След края на войната съм готов да се върна в лагера. Епископ Лука."

 Искането било удовлетворено. По време на войната светител Лука бил завеждащ хирургично отделение в болница. Той се грижел за най-тежките случаи и извършвал операции денонощно. След края на войната архиепископ Лука бил награден с медал "За доблестен труд по време на Великата Отечествена война". Но това не попречило на властите да продължат неговото заточение – трябвало да се върне в лагера.

 Архиепископ Лука носел своя кръст с чест и достойнство. Той пише: "Главното в живота е винаги да се прави добро на хората. Ако не можеш да направиш голямо добро, постарай се да извършиш поне малко."

 Единадесет години, през митарствата на затвори и заточения свети Лука останал верен на православната вяра. Той можел да получи свобода, предлагали му да възглави институт, но в замяна искали от него да се откаже от свещения си сан и да се отрече от Бога. Той предпочел да понесе различни страдания и да не предава вярата. През 1946 година епископ Лука бил избран за Кримски и Симферополски архиепископ. По това време той вече не можел да оперира, защото зрението му отслабнало прогресивно.

 Докато виждал, владиката служел литургия всеки ден. Продължавал да служи, докато ослепял съвсем. Поразявал неговият подвиг – имал е диабет и подагра, преди служба е бинтовал краката си, но почти никой не е знаел за страданията му.

 В денят на всички светии просияли на руската земя, празнуван тогава на 11 юни 1961 година, архиепископ Лука починал. Три дни не преставал човешкият поток към гроба на архиепископа-лекар. По-късно започнали да постъпват съобщения, че много болни, които се покланяли на гроба на владика Лука, по молитвите му получавали изцеление. Чудесата не престават и днес.