Светини
Богородичната мозаечна икона „Геронтиса“ е донесена във варненския катедрален храм „Успение Богородично“ на 26 декември 2012 г. с благословението на приснопаметния Варненски и Великопреславски митрополит д-р Кирил от манастира „Пантократор” на Света Гора Атон.
Пресвета Богородица е изобразена в молитвена поза в цял ръст. Нейният лик е ласкав и изпълнен с милост, оставящ у всеки поклонник чувство на радост и утеха.
Иконата е копие на едноименната Светогорска светиня, която се намира в съборния храм на манастира „Пантократор”. Първоначално тя се е намирала в олтара на храма. Веднъж един стар игумен на Пантократорския манастир се разболял от болест, която го приближила до кончината му. Като предузнал, по откровение времето, когато щяла да настъпи, и желаейки, преди да отпътува към вечния живот, да бъде удостоен с причастие, той помолил чредния йеромонах да побърза с извършването на литургията. Но йеромонахът не обърнал нужното внимание на молбата на своя игумен и не бързал с извършването на службата. Тогава чул от намиращата се в олтара икона на Божията Майка строг глас, който му заповядал да изпълни желанието и волята на своя игумен. По този случай тази икона на Пресвета Богородица била наречена „Геронтиса“ (тоест Духовна старица).[1]
Чудотворната икона на Пресвета Богородица „Всецарица“ („Пантанаса“) се намира в съборния храм на Ватопедския манастир, на Света Гора – Атон. Преди няколко години с благословението на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан и по инициатива на църковното настоятелство при храм „Св. Атанасий“ в град Варна беше донесено копие на чудотворната икона „Всецарица“ от Света Гора.
По Божията милост тази икона е била изписана, чрез ръката на монах-иконописец от Ватопедския манастир. Тя е престояла повече от 40 дни в олтара на съборния храм, като е била изнасяна и поставяна до оригинала при отслужване на молебен канон към Пресвета Богородица.[1]
Чудотворната икона на Пресвета Богородица се намира в старинен храм „Успение Богородично“ в град Варна.
Храмът, познат на варненци като „Малката Богородица“ е един от най-древните в престолния град на Варненска и Великопреславска епархия. Построен е преди повече от 400 години и се отличава със своя старинен архитектурен стил. Впечатляващ е богато украсеният иконостас и изящните храмови икони.
Копието на Молдовската чудотворна икона на свети вмчк. Георги от Зографския манастир на Света Гора, е дарено от братството на светата обител за утешение на вярващия народ. Пресветлият дар е пренесен в храм „Св. Атанасий” в град Варна, в който се намира престола на свети Георги. Храмът чества своя втори храмов празник на Гергьовден, тъй като южният престол в олтара е пренесен от старата, намирала се в пределите на днешните Римски терми и разрушена през 1948 г., църква, която е била посветена на светия великомъченик.
Чудотворната икона на светеца е била притежание на молдовския владетел Стефан, който впоследствие става ктитор на Зографската света обител. Преданието разказва, че преди една тежка битка с турците свети Георги се явил в съня на владетеля и му вдъхнал воля и смелост да победи, но и му заръчал да обнови Зографската обител на Атон. Воеводата Стефан победил по Божията милост в битката, а свети великомъченик Георги, както много от достойните се сподобили да видят, вървял пред войската му. Благодарен за помощта на светия победоносец Георги, воеводата Стефан дал заповед споменатата в съня му обител да бъде обновена из основи, а светата икона да бъде положена в нея. По-късно през XVIII – XIX век в Санкт Петербург е изработен обков за чудотворния образ на св. вмчк Георги, който проявява множество чудеса в Зографската света обител.
Чудотворната икона на Пресвета Богородица „Проговорившая”, наречена още и „Услишaтелница”, се намира в съборния храм на Зографския манастир. Тя е свързана със свети Козма Зографски.[1]
Преподобни Козма се родил във втората половина на XII век. Родителите му пожелали да го оженят. Но той живеел с пламенното желание да стане монах. Затова тайно избягал на Света Гора. Бил приет като послушник в Зографския манастир „Св. Георги Победоносец“. Показал голямо усърдие като послушник. Вършел с примерна любов всичко, което му е било възлагано от манастирската управа. Заради това му усърдие скоро бил постриган за монах. Получил служба еклисиарх в съборната манастирска църква.
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |