На 18 април вечерта Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан възглави Опело Христово в Митрополитския катедрален храм „Успение Богородично“. С него съслужиха отците при храма с председател иконом Стефан Николов.
На Велика събота светата Църква възпоменава погребението на Господа и слизането Му в ада. На утренята, която се извършва на Велики петък вечерта, се изпяват трите статии на „опелото Христово“. Накрая, след тържествена лития около храма, се четат пророчеството на Иезекиил (Иез. 37:1–14), където прозвучаха радостта от възкресението, апостолът, който говори за Христа, нашата Пасха, и евангелието, което ни спомня за запечатването на гроба от юдеите. Вечернята и Василиевата Литургия, които сега се извършват в събута сутринта, имат напълно възкресен характер, защото са част от древното пасхално бдение, прехвърлени за удобство в събота сутринта. Така завършва Великата седмица и „Пасха ставросимон“, за да почне „Пасха анастасимон“.[1]
„Сбъднало се това, заради което Бог станал човек, заради което Синът Божи станал син човешки: сбъднала се кръстната смърт на Спасителя. В последните дни от Своя земен живот Господ бил оставен сам пред лицето на Своите ненавистници, пред лицето на страданията и смъртта. Той изпил до дъно тази чаша, която била приготвена за Него, и преживял най-страшното, което може да се случи на човека – самота и изоставеност“ – отбеляза в словото си митрополит Йоан.
Той допълни, че Спасителят е „бил сам в Гетсимания, защото учениците Му заспали крепък сън. Той бил сам пред съда на първосвещениците, сам на разпита на Ирод, сам пред съда на Пилат, защото учениците Му се разбягали от страх. Той бил сам, когато вървял към Голгота: случаен минувач, а не любим ученик, Му помогнал да носи кръста. Той бил сам на кръста, сам умирал, изоставен от всички“.
„На кръста Иисус извикал към Своя Отец: „Боже Мой, Боже Мой! Защо Си Ме оставил?“ (Мат. 27:46). В този вик се вместила болката на цялото човечество и на всеки човек – болката на всеки, който чувства, че е сам и изоставен от Бога. Понеже е страшно да си изоставен от близки и приятели, но още по-страшно е, когато ти се струва, че Бог те е напуснал, когато непреодолима стена е застанала между тебе и Бога и Той сякаш не те чува, не те вижда, не те забелязва“, изтъкна още Негово Високопреосвещенство.
В заключение Архиереят каза: „В страх и трепет, в мълчание и благоговение покланяйки се на светия гроб Иисусов, да поблагодарим на Господ за това, че Той е станал самотен, за да не бъдем ние самотни, бил изоставен, за да не бъдем ние изоставени, преминал през оскърбления и поругания, клевета и унижение, страдания и смърт, за да почувстваме във всяко наше страдание, че ние не сме сами, но Сам Спасителят е „с нас до свършека на света“ (вж. Мат. 28:20). Амин“.
Фотогалерия: https://www.flickr.com/photos/201597754@N06/albums/72177720325195824/.
[1] Протопр. Благой Чифлянов. Православна литургика. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2008, с. 88.
Изготви: Георги Великов
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |