Радостният празник Рождество Христово събра стотици боголюбиви християни във варненския храм „Св. Атанасий“, които съучастваха в светата Литургия, възглавена от Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан. С него съслужиха председателят на храма-домакин ставрофорен иконом Дончо Александров, епархийски съветник, иконом проф. д-р Теодор Стойчев и дякон Благой Иванов.
Утренята беше песенно украсена от иконом Божидар Янакиев и сборна група от клиросни певци под диригентството на Тодор Тодоров, а светата Литургия от дамския камерен хор при храма с диригент Евгения Григорова.
Сред присъстващите беше Вицеадмирал Митко Петев, съветник на Върховния главнокомандващ на Въоръжените сили по военната сигурност.
Рождество Христово е Господски празник, учреден от Римската църква около 330 г. за възпоменаване на Рождението по плът на нашия Господ Иисус Христос. Рим поставил този празник на 25 декември, защото според новия тогава календар 25 декември бил датата на зимното слънцестоене. Ползвайки традицията за езическия празник на непобедимото слънце, честван на тоя ден, Църквата е наредила в него да се чества рожденият ден на истинската Светлина, на Слънцето на правдата, Христос Господ, Който се роди от Дева, за да просвети онези, които живееха в тъмнина и смъртна сянка. За определението на тази дата са допринесли и сведенията, дадени от светите евангелисти. Според тях св. Йоан Кръстител бил шест месеца по-голям от Господа Иисуса Христа (Лука 1:26) и светият Предтеча казал за Христа: „Той трябва да расте, пък аз да се смалявам“ (Йоан 3:30). Съгласно тези думи празникът Рождение на св. Йоан Кръстител бил поставен на 24 юни, т.е. след лятното слънцестоене, когато започнало намаляването на деня, а празникът Рождество Христово – шест месеца след горната дата, на 25 декември, т.е след зимното слънцестоене, когато започвало увеличаването на деня.[1]
Митрополит Йоан прочете пред множеството християни своето Рождественско послание, в което изтъкна: „Пътят, който са изминали мъдреците, е път висок. Това е път, следващ Звездата, светлината на Откровението, и тази Звезда, от една страна, е пътеводна, а от друга – водена. Какво означава това? Когато влъхвите се срещат с цар Ирод и цар Ирод, подучен от съветниците си, изпраща мъдреците в Витлеем, те тръгват натам и виждат светлината на Звездата. Не само Звездата води влъхвите, но и самата тя се оказва в някаква степен обусловена от траекторията на тяхното движение. И това, обични братя и сестри, ни напомня, че по пътя към Бога ни е нужна синергията на Божественото Откровение и на нашето движение като отговор на нея. Иначе казано, следвайки Бога, ние сами можем да приближим Бога до себе си. Господ ни изпраща лъча на Своята тайнствена и непостижима светлина, но Той иска от душата ни да бъде огледало, което да отразява тази мъничка светлина, за да преумножи този лъч. Господ ни посочва път и Самият Той се оказва пътят, когато казва: „Аз съм пътят и истината и животът“ (Йоан 14: 6). И ние с вас, когато тръгваме по този път, се оказваме не само тези, които са водени, но и тези, които избират този път; не само тези, които се вслушват в Божествения Промисъл, но и тези, които проявяват дръзновение в това да постигнат послушание. Господ ни дава удивителната възможност да бъдем Негови послушници, Негови последователи, но в същото време и да имаме свободната воля да молим Бога и да Го търсим“.
Негово Високопреосвещенство поздрави именниците и благопожела на всички здраве, сили духовни и добър успех във всяко богоугодно дело.
Цялото слово на Архиерея може да проследите на официалната страница на Варненска и Великопреславска света митрополия във Facebook: https://www.facebook.com/varnenska.mitropolia/videos/609393791539819.
Празничното настроения продължи и след края на светата Литургия, когато под диригентската палка на Евгения Григорова дамският камерен хор и детският хор при благолепния храм, известен още като стария митрополитски храм на Варна, представиха своята песенна програма. На малките членове на енорията бяха раздадени торбички с детски книжки и лакомства.
Фотогалерия: https://www.flickr.com/photos/201597754@N06/albums/72177720322789717/.
[1] Протопр. Благой Чифлянов. Православна литургика. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2008, с. 95–96.
Изготви: Георги Великов
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |