Празникът Успение Богородично (15 август) е един от най-древните Богородични празници. Още в началото на V в. иерусалимци са чествали паметта на Пресвета Богородица в Гетсимания, където са сочели гроба на Богоматер. Император Маврикий (582 – 602 г.) построил храм над тоя гроб и празникът бил посветен на нейното успение. Императорът въвел този празник в Цариград (Константинопол) и той скоро се разпространил из целия Изток и Запад.[1]
Многото храмове в морската столица, посветени на Успението на Божията Майка, свидетелстват за дълбоката почит и обич на варненци към Пресвета Богородица. С общоградско честване беше отбелязан и празникът на града. След края на богослужението представители на варненската общественост, жители и гости на града присъстваха на тържественото издигане флага на Варна на площад “Св. св. Кирил и Методий”.
Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан възглави празничната света Литургия на храмовия празник на Митрополитския катедрален храм “Успение Богородично”. С него служиха председателят на храма иконом Стефан Николов, иконом Йордан Найденов – секретар на Варненска и Великопреславска света митрополия, протойерей Михаил Манев и дяконите Благой Иванов и Николай Дяков.
В края на светата Литургия Архиереят благослови подготвеното коливо, което беше раздадено на благоверния христолюбив народ. Празничната богослужба завърши с многолетствие.
Митрополит Йоан поздрави всички именници и произнесе проповед, в която засегна важния въпрос за християнския живот и смъртта:
“В течения на дългия си земен живот Божията Майка е имала немалко скърби и страдания, но и радости. Една от последните ѝ радости е била известието за нейната скорошна кончина, както и самата кончина. Радостно, тихо и тържествено е протекло това събитие.
Днес смъртта на обикновения човек е ден на печал и мъка. Скърби сам умиращият, прощаващ се завинаги със земния живот и всичко онова, което му е било скъпо, и към което е бил привързан. Скърбят онези, които се разделят с умиращия, както и неговите сродници и близки, които го обичат.
Скръбта неизбежно идва, защото в такъв ден особено се чувстват временността и бързото протичане на човешкото битие. Освен това имаме и споменът за неизбежната участ.
Но днес, като възпоменаваме кончината, по-точно Успението на Божията Майка, никой не скърби. Всички празнуват, никой не плаче, но се усеща цялата тържественост на празника.
...
Преди своята кончина, тя често се е уединявала за молитва на Елеонската планина – това място, от което нашият Господ Иисус Христос благослови Своите верни последователи и се възнесе на небето.
Светият живот на Божията Майка и нейната блажена кончина ни учат, че ние сме длъжни с цялото си сърце да търсим Господа, твърдо да пазим откровенията на Бога и да ходим по Неговия закон. Нужно е да пазим сърцето си от всяка нечистота, душата си да украсяваме с молитва и дела на любов.
Трябва да изградим за себе си правило – да не правим нищо против гласа на съвестта си, съзнателно да не нарушаваме нито една Божия заповед и бързо да изгонваме от нашите умове и сърца всяко недобро желание и всеки лош помисъл. Трябва да направим душите си чувствителни за Божието всеприсъствие и да помним, че не само нашите дела, но и мислите ни, и думите ни са винаги виждани и открити пред очите на Всезнаещия и Вездесъщия” – каза Негово Високопреосвещенство.
Архиереят отбеляза, че “това духовно бодърстване не се постига изведнъж, а постепенно. За него, като придобиване, е нужен постоянен подвиг. Подвиг, който продължава през целия живот на човека. Ако така живеем, то нашата кончина няма да бъде печална. Защото какво е смъртта – това е краят на сегашния живот и началото на бъдещия. Краят на нашия живот не може да бъде в противоречие с началото на бъдещия, както и началото на бъдещия не противоречи на неговото продължение във вечността.
Царството Божие започва да се строи в душата на човека именно тук на земята и в зависимост от това доколко човекът ще го построи, се изменя отношението му към смъртта. Какъвто е нашият временен живот, такава е и смъртта, а каквато е смъртта – такъв е и бъдещият живот.
Благочестивият човек умира не само мирно, но даже с радост. С тиха печал ще го изпратят в последния му път неговите близки, които виждат блажената му кончина и знаят за неговия свят живот. Неговите добри дела ще бъдат срещнати там, когато духът на покойника ще преминава през митарствата в продължение на четирийсет дни и когато Небесният Съдия ще произнесе Своята присъда”, заяви Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, благопожелавайки на всички, по молитвите на Пресвета Богородица, “Господ да ни помогне достойно да изживеем своя земен живот и да ни дарува християнска кончина, и добър отговор на последния съд. Амин!”
Цялата проповед на Архиерея може да видите на официалната страница на Варненска и Великопреславска света митрополия във Facebook: https://www.facebook.com/varnenska.mitropolia/videos/310257861517130.
Златокуполният катедрален храм беше посещаван през целия ден от стотици християни, които идваха, за да се помолят за застъпничеството на Божията Майка и за да се поклонят на мозаечната ѝ икона “Геронтиса” (тоест Духовна старица).
[1] Чифлянов, проф. протопрезв. Б. Православна литургика, С, 2008, с. 99.
Изготви: Георги Великов
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |