И тази година младежките дейности в центъра започнаха с поклонническо пътуване до Каварна – по-точно до древна базилика "Св. св. Козма и Дамян" на нос Чиракмана край града. На 1 юли Църквата чества паметта на двамата лечители, загинали за Христа през 284 г. при управлението на император Карин. През VI век в крепостта Бизоне (на носа край Каварна) в тяхна чест бил издигнат храм. От него днес са останали само основите, но християните от гр. Каварна, водени от ставрофорен иконом Василий Селемет, вече 22 години на 1 юли се изкачват на хълма и отслужват акатист на светите безсребърници. Към тях се присъединява и младежката поклонническа група.

 Тази година в пътуването се включиха 23-ма младежи от Варна, Белослав, Аксаково, Шабла и Добрич. На 30 юни след обяд групата пристигна в Каварна и, тъй като много от младежите идваха за първи път и не се познаваха, първата част от програмата беше кратък тренинг за опознаване и сприятеляване на групата. Водеше го Милена Петрова, психолог и сертифициран обучител за работа с младежи, дългогодишен сътрудник на Духовно-просветния център. Последното разделяне по групи беше с по-специална задача – всяка група трябваше да разпъне палатката, в която ще нощува. През това време момичетата помагаха за приготвянето на вечерята.

 След това младежите се включиха в вечерната служба в храм „Св. Успение Богородично”, посветена на св. Йоан Рилски (на 1 юли празнуваме и връщането на мощите на светеца от Търново в Рилския манастир). След службата отец Василий благодари на младежите за молитвеното участие и каза:

 „Паметта и молитвата ни събират в този ден в службата на преподобни Йоан Рилски и на светите безсребърници Козма и Дамян не само в енорията, но и в околията, и в епархията, и в патриаршията. Оттук, от изгрев слънце – като прославяме Слънцето на изтока, Спасителя Христос, Който пък е прославил Своите угодници, които почитаме – та до залез слънце на запад, където в Рилската света обител молитвата и службата, и паметта е една и съща. И ние със скромните наши усилия се включваме на тази обща служба, в тези молитви. Да, там ще служат по манастирския чин, ще има и света Литургия, но и ние, колкото можем, ще сме на същото тържество и прослава на преподобния Йоан Рилски, тук, в нашия край. Но ние знаем, чухме и в акатиста, че не само в пределите на отечеството ни, но и далеч, от изток на запад и от север на юг се споменава неговото име – от Сахалин и Камчатка, та чак до Южния полюс, където в българската станция има изграден параклис на преподобния Йоан Рилски. Нищо не е случайно и слава на Бога! Така и с нашата молитва, и по неговото застъпничество да бъдем в единство с Бога, да устояваме в православната ни отеческа вяра, за да има шанс да пребъдват и паметта, и молитвата.”

 С литийно шествие в 5.00 ч на 1 юли групата потегли към върха. Освен младежите имаше и християни от Каварна, от Добрич, та дори и от София. Отец Василий отслужи молебен с акатиста на светите лечители и безсребърници Козма и Дамян, а младежите му помагаха, четейки псалми и молитви. На връщане се отбихме в Археологическия музей на Каварна и директорът на музея разказа колко рано се е разпространило християнството по тези земи, и показа различни експонати, откритите при археологическите разкопки на нос Чиракмана. Сред тях младежите видяха каменния амвон, който по това време е стоял в средата на храма, а също така и камъка с надпис, от който се разбира, че покровители на храма са светите безсребърници Козма и Дамян.

 След закуската младежите прибраха палатките и в останалото време до обяд се забавляваха на плажа. А след обяда, преди групата да потегли за Варна, в двора на храма, всеки имаше възможност да сподели впечатленията си от преживяното през изминалите 24 часа. Разбира се, дошлите за първи път имаха най-много за споделяне – много от тях разпъваха и нощуваха за първи път в палатка, а други за първи път участваха в богослужебния живот на Църквата. И докато те търсеха думи, да изразят емоциите си, едно от момчетата, което за втори път участва в това младежко пътуване, сподели: „Много съм благодарен, че отново можах да дойда тук! Най-много ми хареса пътешествието от този храм до стария храм горе, на върха, и службата там. Беше хубаво как помагаме на свещеника да служи, да четем или да му подаваме нещо. И в един момент видях как слънцето изгрява зад един облак, лъчите му… Изглеждаше сякаш там е Божието царство....”

 В такива моменти не е нужно и възрастните нещо да казват, освен да благодарят за споделеното и да благодарят на Бога, че намира Своите пътища към отворените чисти сърца. Сбогувахме се с нашия гостоприемен домакин – отец Василий, и потеглихме обратно към Варна.

 Доволни от пътуването, младежите се разделиха с обещание за нови срещи. Очакваме ги с нетърпение. Летните младежки дейности в Духовно-просветния център тепърва предстоят.

 Повече снимки може да видите в галерията: http://arhangel.bg/bg/gallery.html?type=gallery&category_id=71.

Източник: http://arhangel.bg

         

 

Нагоре