На Светли петък Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан отслужи света Литургия в старинен храм „Успение Богородично“. С него служиха председателят на църковното настоятелство на храма иконом проф. Теодор Стойчев, ставрофорен иконом Дончо Александров – епархийски съветник, иконом Божидар Янакиев и иконом Ясен Шинев, както и дякон Георги Нейчев. Сборна група от клиросни певци под диригентството на псалт Тодор Тодоров украси песенно празничното богослужение.
Проповедта на Негово Високопреосвещенство митрополит Йоан започна с разказ за появата на празника, който светата Църква чества всяка година на Светли Петък – празника на Живоприемни източник. Архиереят каза, че през V век император Лъв I Тракиец открива аязмо на Богородица, което лекувало много хора и било осветено на Светли петък. Императорът изгражда и храм посветен на Божията Майка. Митрополит Йоан обясни и защо Пресвета Богородица е наречена Живоприемни източник: „Богородица е наречена по този начин, защото е приела в утробата си Подателя и Владетеля на живота – Христос“ отбеляза Варненският и Великопреславски митрополит. Той посочи още, че днешният празник е първият Богородичен празник след Възкресение Христово, както и че е „тържество“ и напомняне на факта, че „Света Богородица като човек е извор на живот и че Христос е истинския живот и Този, Който е подател на живота“.
На Втория ден на Възкресение Христово – Пасха, наричан Светли понеделник, Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан отслужи света Литургия в храм „Св. прпмчк Прокопий Варненски“. Архиереят поздрави присъстващите с Христовото Възкресение. Утринното богослужение беше украсено от сборна група клиросни певци под диригентството на псалт Тодор Тодоров.
Проповедта на Негово Високопреосвещенство митрополит Йоан в края на богослужението беше фокусирана върху важността от това да осъзнаем какво означава Христовата жертва и последвалото Възкресение. Митрополитът цитира думи на Божия Син, в които се показва, че не дарове и прославата са важни за Него, а нуждата от свидетелства за нашия праведен живот – че спазваме Божиите заповеди, живеем праведно, че свидетелстваме за Христовото Възкресение. Христовата жертва, слизането Му в ада е направено в името на човешкия род и спасението. „Много е важно какво свидетелство ще дадем. Ние сме благовестници и свидетелстваме за Възкресението Христово с нашия живот“ посочи Негово Високопреосвещенство, говорейки за всички християни.
Много варненци и гости на града се събраха в събота вечер около и в Митрополитския катедрален храм „Успение Богородично“, за да посрещнат празникът на празниците – Възкресение Христово (Пасха). Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан води богослужението на празника, което започна в 23.20 ч. с Пасхална полунощница. След това – малко преди полунощ Негово Високопреосвещенство, придружаван от духовници при храма, сборна група клиросни певци и мъжкия хор, излезе през южната врата на Катедралата, за да възвести Славното Възкресение.
След настъпване на Възкресение Христово Варненският и Великопреславски митрополит Йоан прочете Патриаршеското и Синодално послание и поздрави всички присъстващи с „Христос Воскресе!“.
Уведомяваме Ви, че с благословението на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан Благодатният огън, съхраняван от миналата година, се намира в Митрополитския катедрален храм „Успение Богородично“ на разположение за християните, желаещи да си запалят свещ.
На Разпети петък вечерта митрополит Йоан отслужи Опело Христово в Митрополитската катедрала във Варна. В съслужение с него бяха отците при Катедралата с председател на църковното настоятелство на храма ставрофорен иконом Стефан Николов. През целия ден миряни се покланяха и минаваха под светата Плащаница. Множество християни присъстваха и на Опелото Христово.
Това е тържествено богослужение, наричано и „Надгробен плач“. Отслужва се само този ден, като се изпяват три статии на „опелото Христово“ които описват кръстната смърт, погребение и възкресение на Божия Син. След това се извършва тържествена лития, последвана от четене на пророчеството на Иезекиил (Иез. 37:1-14). От това четене прозвучава радостта от Възкресението. В края на богослужението се четат още и апостолът, говорещ за Христос, Който е нашата Пасха, както и евангелието, описващо моментът, в който юдеите запечатват гроба на Спасителя.
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |