През втората половина на XIX век българите във Варна отбелязват възраждането на българщината в града. Отслужва се първата света Литургия на църковно-славянски език, организира се първата българска община и се открива първото българско училище.
Макар че имали самостоятелно училище, българите продължавали да се намират под ръководството на гръцката митрополия в града. Скоро обаче те преустроили долния етаж на българското училище в църква, която нарекли "Св. Архангел Михаил". Общината наричана дотогава училищна, веднага била преименувана на църковно-училищна. Тя направила свой печат с надпис: "Българска народна черква във Варна".
Новоизградената църква „Св. вмчца Марина“ се намира на около 4 км северозападно от центъра на град Варна, в местност „Пчелина“, ул. „Патриарх Максим“ № 41.
Първа копка е направена на 12 май 2006 г. от блаженопочиналия Варненски и Великопреславски митрополит Кирил. Изграждането на храма започва през същата година в частен имот, предоставен от местния бизнесмен Иван Иванов. Изборът на име за храма не е случаен, защото на около 700 м от него се намира местността „Света Марина“, където са останките на Царския манастир „Света Богородица“.
На 21.10.1921 г. семейство Илия и Деспа Трошеви подават заявление в светата Митрополия, с което обявяват, че даряват свободно място за построяване на храм.
През 1922 г. е направена първата копка, която била осветена от митрополит Симеон. Строежът стига само до някъде и спира поради липса на средства. Отново се намесило семейство Трошеви, което дарява 30 000 лева за продължаване на градежа.
Това е един от най-малките храмове във Варна, но е сред най-старите оцелели по възраст. Малката църква, строена като семеен параклис, e с основи, които датират от XIV век.
Храмът "Св. Параскева" е построен през 1785 г. по времето на тогавашния Варненски гръцки митрополит Филотей, със средства на гръцката фамилия Роде. Роде бил търговец и пренасял стоките си с кораб по пътя Венеция-Цариград-Варна-Кюстенджа. При едно от пътуванията си попада в морска буря и дава обет, че ако оживее, ще построи храм в чест на Св. Параскева. След благополучното си завръщане, гръцкият търговец изпълнява обещанието си - закупува място за строеж на църква срещу къщата си (къщата съществува и до днес, в нея се помещава Музеят на историята на Варна). Предвид забраните за строителство във височина на християнските храмове в годините на турското робство, църквата е вкопана в земята с четири стъпала.
Изграждането на храм „Св. вмчк Димитър Солунски“ започва през 1885 г., след заселването на бежанци от Беломорска Тракия в село Пашакьой. От историята на храма е видно, че строежът на молитвен дом в селото е започвал няколко пъти и по стечение на обстоятелствата все не бил завършван.
Градежът на сегашния храм, започнал през 1902 г. и през следващите години е завършен основният му корпус. Храмът е изграден при светителството на Негово Високопреосвещенство Варненския и Преславски митрополит Симеон (1840 - 1937). Камбанарията и притворната постройка са завършени през 1939 г., няколко години след преименуването на село Пашакьой във Владиславово (1934 г.). Село Владиславово е официално обявено за квартал на град Варна през 1974 г.