Негово Високопреосвещенство Варненският и Преславски митрополит Симеон (1840-1937) започва изграждането на величествената варненската катедрала, като през месец ноември 1879 г. е сформирана комисия, която да подготви построяването на новия храм в града. Първата задача на комисията била да определи мястото, както и да събере средства за строежа. Под председателството на митрополит Симеон комисията се събира през декември 1879 г. и определя църквата да се съгради на площада при градския часовник.
Градежът на храм "Света Параскева Петка", известна на варненци само като "Св. Петка", започва през 1901 г. Полагането на основния камък е станало тържествено при отслужване на молебен от Варненския и Преславски митрополит Симеон в съслужение с варненски свещеници. На 17 октомври 1906 г. е положен св. Антиминс и се отслужва първата божествена служба. Тържеството е от общоградски характер, а на службата са поканени учащите от градските училища.
Храм “Св. Атанасий” е старата митрополитска църква на Варна. В този си вид е построена през 1838 година на мястото на изгорелия две години по-рано древен храм. Това се разбира и от мраморната плоча, поставена над входната храмова врата със следния надпис на гръцки: “Старият храм на св. Атанас, който не са го по-напред съборили Марсовите бомби, опожарен на 1836 г. 15 февруари, се е възобновил на 1838 г. 29 август”. Употребеният израз “Марсовите бомби”, използващ асоциацията с почитания в древността езически бог на войната Марс, в случая картинно отразява разрушенията на някои сгради във Варна по време на Руско-турската война 1828 –1829 г., при които обаче храмът остава непокътнат.
Старинен храм „Успение на Пресвета Богородица” се намира в централната част на града, в така наречената гръцка махала. Историческите сведения за този храм, сочен за най-старият, действащ във Варна, са доста оскъдни. Едни от малкото извори, свързани с неговата богата история са два надписа върху каменни плочи в храма. Първата плоча е със следния надпис на гръцки език: "Устрои се този храм на пресветата наша Богородица, с помощта и разноски на всички благочестиви християни на този град през 1802 г." Единственият проблем е погрешно изписаната (разчитана) втора цифра на годината - 8 вместо 6. Това се дължи на проблем при издълбаването на камъка. Според Г. Димитров (Цит. съч, с.82) в камъка е издълбано турското 6, на което се дължи кавичката и приликата му с 8.
Πо въпроса за построяването на храм "Свети Николай" пише йеромонах Инокентий Софийски във вестник "Известник" от януари 1910 г. на основание на документи от архива на руския Свети Синод:
"През 1858 г. се откри във Варна руско вицеконсулство. Първи вицеконсул е А. В. Рачински, человек горещ закрилник на българските интереси. Благодарение на своята умелост и тактика той сполучи да извоюва правото, щото да се чуе славянско богослужение в една от църквите на град Варна, които през онова време са в ръцете на силните на деня - гърците." [1]
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |