Повечето хора днес не са изпитвали радостта от жертвата за другия и не обичат труда. Разпространиха се мързелът, стремежът към уреждане на себе си и многото комфорт. Оскъдняха любочестието и жертвеността. Считат за постижение, когато успеят без труд да постигнат нещо, когато се уредят. Не се радват, когато не са уредени. А ако гледаха духовно на нещата, именно тогава щяха да се радват, защото им се дава възможност за борба.

 Днес всички, малки и големи, търсят лесното. Духовите хора търсят как с по-малко труд да достигнат святост. Светските – как да изкарат повече пари, без да работят. Младежите – как да взимат изпитите, без да четат; как да вземат диплома, без да излизат от кафенето. И представете си: обаждат се по телефона от кафенето, за да им съобщят резултатите! Да, до там стигат! Мнозина младежи идват в колибата и ми казват: „Помоли се да взема изпитите“. Не четат, а казват: „Бог може да им помогне“, „Чети, казвам му, пък се и помоли“. „Защо, казва ми, не може ли Бог и така да ти помогне?“ С други думи, Бог да благослови мързела му, така ли? Това не става. Ако детето чете, но не схваща, тогава Бог ще му помогне. Има деца, които не могат да запомнят или не разбират, но полагат усилия. На тях Бог ще помогне да станат много умни.

 За щастие има и изключения. Един младеж от Халкидики държа изпити в три университета и беше приет и в трите, в единия на първо място, в другия на второ, но повече желаеше да намери някаква работа, за да облекчи баща си, който работел в мините. И така не отиде да следва, а веднага се залови някъде на работа. Тази душа ми действа като балсам. За такива деца съм готов да умра, да стана на пръст. Повечето младежи обаче се влияят от светския дух и са много повредени. Научиха се да се интересуват само за себе си, не помислят за ближния, а само за себе си. И колкото повече им помагаш, толкова повече безделничат.

 Днешните младежи приличат на машини, чието масло се е сгъстило от студа. Трябва да се загрее маслото, за да може да запали машината, иначе не става. Идват в колибата измъчени деца – не са едно и две – и ме питат: „Какво да правя, отче? Как да си запълня времето? Чувствам досада“. „Че намери някаква работа, бе чедо“. „Имам си пари, казва ми. Какво да я правя тази работа?“ „Та нали свети апостол Павел казва: „който не иска да се труди, не бива да и да яде“ (2 Сол. 3:10). Трябва да работиш, за да ядеш, въпреки че имаш пари. Трудът помага да се загрее маслото в двигателя на човека. Работата е творчество. Изпълва те с радост, отнема стреса, досадата и скуката. Тъй е, чедо, намери някаква работа, която поне малко да ти харесва, и започвай. Я пробвай, да видиш!

 Източник: Преподобни Паисий Светогорец, Слова Том 1 С болка и любов за съвременния човек, Видинска света митрополия 2015 г.