„Слава във висините Богу, и на земята мир,
между човеците благоволение!“
(Лука 2:14)
Всечестни отци, представители на монашеството, братя и сестри – чеда на Варненска и Великопреславска епархия,
Няма по-прекрасна песен от ангелската. Съществуват три думи, които дават толкова упование, надежда и нестихваща радост. Звученето на тези слова е копнеж по Бога, а отекването им във времето е крепостта на света. Думите са: слава, мир, благоволение!
Повече от две хиляди години изминаха, откакто се възвести Ангелското славословие в спасителната нощ, когато на земята Бог слязъл в плът. От това време до сега животът на човечеството се промени значително. Отидоха си много велики и нерушими империи, измени се културата, развиха се нови социални условия за живот, обликът на Земята стана неузнаваем. Само едно остана неизменно – свидетелството на Ангелите, които обърнаха нашия взор към града Витлеем.
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
След като през лятото на настоящата 2018 година светата Българска Патриаршия отбеляза 1000-годишнината от учредяването на Охридската Българска Архиепископия, днес фокусираме вниманието си върху още една бележита годишнина от историята на родната ни Православна Църква – 1125 години от свикването и провеждането на Първия български църковно-народен събор в древния и славен Велики Преслав.
За всички нас паметта за това велико събитие от църковната ни история е важен и неотменим елемент от нашата народностна и християнска историческа памет, тъй като след Покръстването от есента на 865 г. и учредяването на нашата Първа Българска Архиепископия през 870 г. съборът от 893 г. е третото най-важно събитие в християнския живот на православния ни народ. Събитие, което е значимо и основополагащо за цялата по-нататъшна история на родното ни християнство и на Православната ни Църква.
ДО НЕГОВО ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО ВАРНЕНСКИЯ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАН И УЧАСТНИЦИТЕ В СЕДМИЦАТА НА ПРАВОСЛАВНАТА КНИГА ГР. ВАРНА
ВАШЕ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО,
БОГОЛЮБИВИ ОТЦИ,
УВАЖАЕМИ УЧАСТНИЦИ В СЕДМИЦАТА НА ПРАВОСЛАВНАТА КНИГА,
Новата църковна година донесе и голямата радост – вече двадесет години в първите дни на септември ставаме участници на голямото събитие в духовния живот на родната ни Църква – Седмицата на православната книга. Една инициатива на светата Варненска и Великопреславска митрополия, която реализира своята мисия достойно във времето, доказала се в годините на своето съществуване. Седмица, в която ще бъдат представени множество нови издания, засягащи развитието на православното богословие и позициите на Христовото учение в съвременния свят.
Възлюбени в Господа честни отци, братя и сестри, скъпи чеда на Варненската и Великопреславска епархия,
С искрено разочарование и болка научихме, че на 29 май тази година бе направена първа копка на модерен крематориум с колумбариен парк. Съоръжението е разположено в съседство на „Западен гробищен парк“ - Тополи. Строителството на обекта се очаква да приключи до края на годината и вероятно да бъде пуснат през месец февруари или март 2019 година. За огромно съжаление в нашата столица София вече се направи крематориум, който е единствен на Балканския полуостров. Сегашната ситуация явно предразполага да се направи втори такъв в престолния Ни град Варна. Това е колкото трагично, толкова жалко и ужасно.
Възлюбени в Господа честни отци, представители на монашеството, братя и сестри, скъпи чеда на Варненската и Великопреславска епархия,
Христос Воскресе!
Пасхалният светъл празник отново дойде в нашия живот, като откри възможност за всеки, който желае да се докосне до Възкресението Христово. Чрез благочестивото съприкосновение до тази тайна ние придобиваме особено знание. То, за разлика от обикновеното знание, не съдържа рационални истини, които изискват доказателства, а жив религиозен опит – опита на общението с Бога.
Чувството, което обхваща всеки вярващ човек, литургически преживяващ празника на Светата Пасха, може да се назове с една дума – радост. Радостта е особено състояние на човешкия дух. Преди всичко това е покой, защото смутеният дух не може да пребивава в радост. На езика на Свещеното Писание всичко това се нарича блаженство, а по житейски – щастие. Когато е радостно на сърцето, тогава човек е щастлив и именно в такива минути на радост човеците са готови много да пожертват.
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |