Рождените дни на човека в детска и ученическа възраст винаги са били свързани с радост и очакване – с очакването да получат подарък от родители и близки. Интересен въпрос е това – какъв трябва да бъде подаръкът за един петдесетгодишен човек, особено ако той е християнин и духовник. Петдесет години не са много, но не са и малко. Разбираме, че повечето от годините на нашия живот са вече минали. Всеки може да изрази различни мисли, но през погледа на един духовник надеждата е най-добрият подарък за петдесетгодишния човек. Надеждата, че Бог ще продължи в здраве и сили дните на живота му.

 Господ Бог за всеки човек е положил определено време за живот на земята. „Дните на нашия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила, осемдесет години; а най-доброто време от тях е труд и болест“ (Пс. 89: 10). Следователно за всеки, който трябва да поживее на земята, Бог е определил известен брой години, месеци и дни.

 Първите години от човешкия живот преминават в познание за света, в изучаване на това, което ни заобикаля. Те са свързани и с придобиването на определени знания, които ще ни помогнат да живеем достойно в обществото. Следващите години са белязани от човешката зрялост, те са време на труд и усилия, които всеки полага за лично и обществено добро. Естествено е всеки да преценява правилно своето време. За вярващия човек новият ден е дар Божи и в същото време това е срок, който трябва да се използва изключително разумно и полезно.

 Словото Божие не ни забранява наред с всекидневния труд да имаме и мигове на отдих, минути за радост, за разширяване на своите знания за света, за човека и Бога. Същевременно всеки ден от нашия живот трябва да се изгражда в такъв порядък на мислите, чувствата, радостите, добродетелите, че те да изключат извършването на всякакво зло. Св. ап. Петър ни наставлява „през останалото в плът време да живеем не вече по човешки похоти, а по воля Божия“ (1 Петр. 4: 2). Св. ап. Павел пък ни умолява: „докле имаме време, нека правим добро на всички“ (Гал. 6: 10). Забележителни са и думите на известния подвижник авва Доротей: „ако някой загуби злато или сребро, то той вместо тях може да намери друго; ако обаче изгуби времето си и живее в празност и леност, то не ще може да намери друго в замяна на изгубеното“. Следователно оттук възниква за нас една необходимост – да следим за правилното преминаване на нашето време.

 Ценността, свързана с използването на времето, придобива нравствено и морално значение. Това налага отрано да определим своите дела в настъпващия ден, да помислим как да ги осъществим. Християнинът, отивайки да спи, трябва да си спомни за всичко онова, което е извършил през отминаващия ден. Той трябва да си даде самооценка и точно да прозре какви са били делата му, като изхожда от своята вяра и от християнското си достойнство. Безспорно е, че трябва да се погрижим за бъдещите дни, та те да бъдат плодотворни, наситени с добри дела и със светлина, защото предстоящият ден е нашата нова крачка към вечността и колкото повече ние живеем, толкова повече се приближаваме към вечността и толкова по-малко време остава за служение на Бога.

 Св. Тихон Задонски искрено споделя: „Бях някога младенец и това отмина. Бях някога юноша и това отмина. Бях мъж съвършен и крепък, мина и това. Сега побеляват косите ми и от старост изнемогвам, но и това ще отмине. Приближавам се към края и ще си отида от тая земя (ще поема по пътя на вечния живот). Родил съм се, за да умра. Умирам, за да живея. Помени ме, Господи, в Твоето Царство!“.

 Нека всяка крачка от нашия живот да бъде не за посрамване, но за слава на великия Бог и наш Спасител Иисус Христос!

 † Варненски и Великопреславски митрополит Йоан

 13 февруари 2019 г.

 гр. Варна