На 1 ноември 2020 г., когато Православната църква чества паметта на светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян, във варненския Катедрален храм "Успение Богородично" бе отслужена Архиерейска света Литургия от Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан в съслужение с храмовото духовенство.

 По време на светата Литургия Архиереят произнесе заупокойна ектения в памет на приснопаметния Черногорско-Приморски митрополит Амфилохий.

 Митрополит Йоан заяви в своята проповед, че във възкресното евангелско четиво (Лк 16:19-31) прозвуча една от известните притчи на Свещеното Писание на Новия Завет - притчата за богаташа и бедния Лазар. Той допълни, че „отново пред нашия взор се поставя въпроса за богатството и бедността. Онова, за което много пъти в различно време, чрез различни духовници, проповедници, светата Църква е благовестила“.

 Архиереят изтъкна, че в тази притча има много моменти, които заслужават внимание. „Ние виждаме два образа, които живеят по различен начин. Така или иначе завършват живота си чрез смъртта, независимо от своя живот и имат различна участ вече във вечността. За богаташа не е споменато име. Той просто е богат човек... Човекът, който е създаден по Божий образ (Бит. 1:27) и има великата задача да се богоуподоби. В резултат на прародителския грях потъмняват съвестта, ума, сърцето и всичко онова води до едно особено тежнение, което спуска върху погледа на човека една завеса, която не му позволява всеки път да види себе си и да види и усети Божието присъствие“, отбеляза Варненският и Великопреславски митрополит и продължи с думите: „Затова и даването на име на даден човек, след като се роди, изразява именно оная върховна цел на човека да се богоуподоби, да има цел в своя живот, да има същност в своя живот, да има изпълнение на мисия в своя живот. Затова и от древни времена християните са давали на своите чеда християнски имена, които съответстват на определени светии, които са поживяли така при земния си път, че са достигнали святост.“

 Припомняйки земния живот на бедния Лазар и състоянието, в което е пребивавал, митрополит Йоан отбеляза, че „въпреки това Лазар беше човек смирен. Той имаше своите добродетели, тоест не бедността го отпрати в блажената вечност, а старанието в неговия живот. А то в какво се изразява - смирението, огромното търпение и благодарността към Бога. Никого не похули, нямаше ропот срещу Бога и така, както се е сложил неговия живот, в тази крайна бедност, той преживя и изпълни своя дълг. Той понесе с достойнство своя кръст. Това беше неговия кръст - на голямата бедност и страдание в резултат на бедността. Затова той наследи блажената вечност... Животът на човека тук на земята е изключително важното условие, което предполага неговото състояние в бъдещия век, във вечността след смъртта. Защото вечността може да бъде блажена, но може и да бъде вечност за вечно осъждане“.

 Продължавайки проповедта си Варненският и Великопреславски митрополит насочи вниманието на множеството християни, изпълнили Митрополитската катедрала към чествания от близо столетие Ден на народните будители. Той каза, че ако се разамислим за този ден „ще видим, че за България, за нашата страна, за нашата родина до голяма степен народните будители са били тези, които са свети човеци - светците. Още от времето на свети цар Борис-Михаил Покръстител на българите, ликът на светите Седмочисленици, преподобният и богоносен отец Йоан Пустиножител Рилски Чудотворец - човекът на духа, чиято памет преди 1968 г. се е чествала на този ден. И неслучайно този ден в онова време, свързвайки се с неговата памет, се избира за Ден на народните будители“.

 В края на своето слово митрополит Йоан благопожела: „В дни на изпитание, на вредоностното поветрие на коронавируса, когато множество хора се задъхват ми се иска отново да цитирам думите на преподобни Софроний Атонски: „Когато дишаш, мисли за онези, които се задъхват“. Честит и благословен празник!“

 Архиереят поздрави с празника всички дейци на словото, всички духовници, библиотекари, журналисти, учители, директори на училища, всички труженици на изкуството и дейци на културата.

 По установения ред на всяко първо число от месеца веднага след светата Литургия се отслужва водосвет. С благословението на митрополит Йоан той бе извършен от председателя на Катедралния храм ставрофорен иконом Димитър Стоев.

Изготви: Георги Великов

         

 

Нагоре