На 1 ноември 2019 г. отбелязваме Деня на българските будители, спомняйки си за стотиците знайни и незнайни духовници, книжовници, учители, просветители и борци за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал. С мощта на мисълта и делото си, възстановили равновесието и духовния уют на българите, задвижили могъщи и неподозирани духовни сили.

 Множество варненци и гости на града се включиха в отслужения от Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан благодарствен молебен пред паметника на свети Паисий Хилендарски в Морската градина на Варна. Заедно с Архиерея бе и митрополитският дякон Любомир Георгиев. Мъжкият хор на Катедралня храм "Успение Богородично" с диригент Валентин Кубратов украси песенно богослужбата.

 Негово Високопреосвещенство произнесе слово и поздрави всички със светлия празник, който живо съхранява спомена за българските будители. Той заяви, че днес „в съзнанието на всеки българин се очертават много духоносни личности и събития и разбираме, че тези личности са величави и значителни, защото са безсмъртни. И разбираме, че този ден е толкова важен и скъп за съзнанието на българина, защото остава жив в паметта, живата памет един път на светата Църква и в историята на нашия скъп и мил български народ“. Митрополит Йоан отбеляза: „Безспорно е, че всичко онова, което се е случвало тук, на българската земя, даде възможност на един от великите съвременни учени да изнесе и произнесе една фраза, че „България е държава на духа“. Оттук-насетне ние си спомняме за онова, което в тази година мина - 1150 г. от успението на свети Кирил Славянобългарски и 550 г. от възвръщането на честните мощи на преподобния и богоносен наш отец Иван пустиножител Рилски Чудотворец. Ако се вгледаме в периода преди 1968 г., ще видим, че 1 ноември е паметта на преподобни Йоан Рилски и неслучайно този ден е избран за Ден на народните будители“.

 Митрополит Йоан насочи вниманието към личността на преподобни Паисий Хилендарски и труда му "История славянобългарска", който „преобърна в онзи момент българското съзнание. В онази скромна килия на Хилендарския манастир този духовник осъзна и напълно изпълни своя монашески дълг и обет. Написвайки своето произведение, вдъхна три важни момента в съзнанието на българина. Съзнанието за собствена национална азбука, съзнанието за изключителната важност на духовната култура... и вглеждането в историята назад, която беше едно вдъхновение на всички българи към осъществяване на една цел - политическа и духовна независимост“, каза митрополит Йоан.

 Празничната програма продължи с многолетствие и поднасяне на венци и цветя в знак на признателност пред паметника на преподобни Паисий Хилендарски.

Изготви: Георги Великов

         

 

Нагоре