На 12 март 2019 г. Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан отслужи велико повечерие с канона на свети Андрей Критски ΙΙ-ра част в старинен храм "Успение Богородично". Заедно с Архиерея съслужи иконом Божидар Янакиев. Великото повечерие бе песенно украсено от духовници и певци, а втората част на покайния канон от мъжкия хор при катедралния храм.

 В съборното богослужение взеха участие духовници и християни от града, които чуха евангелския текст според свети апостол и евангелист Матей (Мт 6:1-13), в който прозвуча Господнята молитва "Отче наш".

 Иконом Теодор Стойчев - председател на старинния храм, произнесе проповед след прочитането на втората част от покайния канон, в която заяви: „Днес ние, като че ли сме свикнали с теми като прошка, молитва, покаяние и други. Те са се сраснали със словесността ни и поради това до известна степен са станали чужди на нашата духовност. Превърнали са се в словесни игрословици на привидно благочестие. Точно тази често проявяваща се днес формалност някак косвено бива изобличена от текстовете на свети Андрей. На всички нас е ясно, че ние не можем да постим, нито да се покаяме само, защото някой ни е казал или е дошло време за това. Тези християнски добродетели се постигат с много усилия. По думите на свети апостол Павел "в борбата си против греха още не сте се противили до кръв" (Евр. 12:4). Къде започва тази борба? Свети Андрей пише: "Раздрах първата си дреха, що ми изтъка Създателят и затова лежа гол". Първата дреха е невинността и чистотата, които са загубени в резултат на своеволно отделяне от Бога. Първата дреха е онова състояние, към което ние би трябвало да се стремим“.

 Негово Високопреосвещенство митрополит Йоан заяви в словото си: „Вчера стана дума за поста, за неговата същност. Днес се опряхме на канона на свети Андрей, на този действително боговдъхновен мъж и разбрахме, че всъщност думите "молитва", "покаяние" и "пост" не са само фразеология, а това е нашият живот фактически. Затова и ако човек се замисли за предишното си битие, тогава, когато да речем не е бил особено вярващ или пък не е чувал за Бога, или пък е чувал, но Бог е бил в покрайнините на човешката душа, безспорно сега, когато пребивава в светата Църква, си дава сметка, че има огромна разлика в тези човеци, които изпитват искрено покаяние и те изгеждат странно за видимия външен свят. Затова и много пъти те са хора, които са дълбоко разкаяли се, хора, за които като че ли светът е умрял и изчезнал, които изцяло пребивават в дълбокото покаянно чувство и имат покаянни сълзи и са хора, които са усетили Божието призоваване и са се променили в дълбока пълнота. Това е всъщност станало със светиите, това е станало и с преподобни Андрей Критски, затова тези хора имат дълбоко виждане за себе си, не смеят да повдигнат очи нагоре, много пъти коленичат пред Иисус и казват: "Пред Тебе съгреших, Иисусе! Съгреших, почисти ме!" - това, което свети Андрей постоянно повтаря в своя канон“.

 Архиереят отбеляза, че много пъти за външния човек тези сълзи, тази печал по Бога, както я наричат светите отци, се възприема погрешно, но това е дълбок плач за човешките грехове и пребиваващите в него са нещо уникално и благодарение на такива човеци се крепи светата Църква и света. Негово Високопреосвещенство припомни думите, които чул свети Силуан Атонски: "Дръж ума си в ада и не се отчайвай"[1]. Той заяви, че ние винаги трябва да мислим, че има вечност, блажена в Царството Божие, но и вечност, която се нарича втора смърт и която е постоянно умиране и отдалечаване от Бога. „Когато Бог се докосне до човека и човек Го е усетил за секунди дори, онази пагуба и трагичност, която изживява в отдалечаването на Бога от него, е всъщност една много дълбока борба, която е свързана именно с адското предусещане, онова дълбоко чувство на изоставеност от Бога. Но всъщност Бог е Този, Който ни милва, Който е любещ Отец, на Когото се надяваме и затова свети Андрей, излагайки толкова примери от Стария и Новия Завет, фактически завършва, че в края на краищата покаянният труд, молитвата и дълбокото молитвено съзерцание няма да бъдат пренебрегнати от Бога, както запалената свещ на покаянния пламък е видяна и почувствана, и ще бъде засвидетелствана при всеобщото възкресение на мъртвите“, допълни митрополит Йоан.

[1] Вижте повече тук: https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100/catid,65/id,19868/view,article/

Изготвил: Георги Великов

         

 

Нагоре