На 3 август 2018 г., с благословението на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, в единоцърквие бе отслужена вечерня с Молебен канон на Пресвета Богородица в старинния храм "Успение Богородично". Заедно с храмовото духовенство песенно и молитвено съучастваха свещеници от града и множество християни. Вечернята бе песенно украсена от сборна група с диригент Тодор Тодоров.

 Председателят на храма иконом Теодор Стойчев произнесе слово, в което насочи вниманието на присъстващите към личността на Пресвета Богородица. Той отбеляза, че ние знаем колко голяма е близостта на Божията Майка до Бога, но и че някои хора я въздигат толкова високо, че дори дръзват да ѝ приписват божествени атрибути, т.е. качества, които принадлежат на Бога, което е залитане в крайност. Отец Теодор заяви, че цялата тази мистика трябва да бъде по някакъв начин приземена, защото Мария или Мариам, за която апостол Павел и цялата християнска традиция говорят, е тази връзка с Давид, потомък на Давид, чрез която Христос се роди. (Гал. 4:4) Отецът сподели, че според него християните твърде много са се вперили в небето и че си мислят, че трябва да се движат леко по въздуха, а забравят, че всъщност са на земята. „И това, че ние сме качили Богородица на престола, не означава, че тя не е била на земята и не е била човек с всичките радости, които изпитват хората. Това означава, че когато говорим за Господ Иисус Христос - Богочовека, ние не трябва да мислим само за Бога, но трябва да мислим и за човека Иисус, Който съпреживява, състрадава, Който може да плаче за Лазар, въпреки че предзнава възкресението“, каза отецът и допълни, че същото се отнася и за жената Мария. Тук ние използваме тази възможност да кажем: „да, ето тя състрадава с нас, защото е била подобна или като нас“, но и че трябва да отидем малко по-нататък – да останем и на земята, да живеем с радостите на земята, понеже сме започнали да ги губим, забравяйки всичко, което ни радва тук и сега, но и с Божията помощ да виждаме в Богородица този пример на духовен устрем, тази жена, върху която или в която пребъдва или е пребъдвал Бога, която стои много близко до Него, за да ходатайства и от друга страна да помним и да не забравяме нейната земност, не в смисъл на греховност, а на телесност, тленност, която е типична за всички нас и така да живеем с радостта на нашето време.

         

 

Нагоре