На няколко километра от град Варна се намира манастир „Св. св. Константин и Елена“. Предполага се, че чудотворният извор - аязмото, днес под самия свети престол в олтара на манастирския храм, е станало причина за възникване на света обител.  Едно запазило се предание ни разказва, че някъде през XVI-ти век в тази местност се появяват монаси-отшелници. През една нощ страховита морска буря изхвърля на брега телата на корабокрушенци. Един от тях, все още жив, носи чудотворна икона на светителите Константин и Елена, която бил взел от Цариград, за да я отнесе в Киево-Печерската лавра. Оцелелият пътешественик връчил иконата на дошлите на брега монаси със заръката да построят храм и манастир....

 Този нов Христов поборник и добропобеден мъченик беше от един голям град на България, който се нарича Шумен. Рода му и имената на родителите му не можахме да научим. А самият той се наричаше Райко и беше златар по занаят. Живееше и работеше занаята си в центъра на Шумен и беше на около 18-годишна възраст, много красив на лице, още по-красив по душа, а по вяра и любов към Христа: най-горещ и най-твърд. И както доказаха по-късно събитията, и той като апостол Петър казваше на Христа в мисълта си и сърцето си: „Ако потрябва с Тебе и да умра, няма да се отрека от Тебе.“ (Мат. 26:35) Но той се показа прекрасен и чуден подражател и на патриарх Йосиф Прекрасни (Бит. 39:7-12) в целомъдрието, заради което...