Старинен храм „Успение на Пресвета Богородица” се намира в централната част на града, в така наречената гръцка махала. Историческите сведения за този храм, сочен за най-старият, действащ във Варна, са доста оскъдни. Едни от малкото извори, свързани с неговата богата история са два надписа върху каменни плочи в храма. Първата плоча е със следния надпис на гръцки език: "Устрои се този храм на пресветата наша Богородица, с помощта и разноски на всички благочестиви християни на този град през 1802 г." Единственият проблем е погрешно изписаната (разчитана) втора цифра на годината - 8 вместо 6. Това се дължи на проблем при издълбаването на камъка. Според Г. Димитров (Цит. съч, с.82) в камъка е издълбано турското 6, на което се дължи кавичката и приликата му с 8.

 Вторият надпис е вграден над южната врата, използвана и днес като главен вход към храма. Той е със следното съдържание:

"От благочестие следвам старото предание и вярвайки в удивителното чудо на Пресветата казвам, че храмът на Пресветата Божия Майка почитаемият, беше основан, когато владееше голям страх [в замяна на построеното мюсюлманско светилище въпреки мрачните, трудни и тъжни времена] изграден с трудност, скромен и вкопан в земята но възвишен с добрината и извършващ всякакви чудотворства с благочестивото прилежание на доблестните първенци несъмнен подвиг на воюващите варненци.

 Беше построен около 1640 година от Рождеството Христово беше възстановен по времето на пресветия митрополит на Варна г. Поликарп и на епитропа на църквата г. Йоанис Макри. През юни 1896 година."

 Надписът датира от края на XIX в., пресъздава някои основни моменти от най-старата история на църквата, но главното му предназначение е да отрази извършеното тогава обновяване и ремонт на храма. Според текста това става по времето на Варненския гръцки митрополит Поликарп. Датата е юни 1896 г. В надписа е отбелязана и още една година - 1640-та, като година на първоначалното изграждане на храма. Г.Димитров обаче с основание смята, че съставителят на този текст - историописец на Варна Йоан Николау, се е подвел по надпис върху обкова на стара икона на Пресвета Богородица в църквата, според която иконата е била "направена" по времето на иконом Димитър през 1646 г. Поради това, че по времето на Николау текстът върху иконата не е бил добре почистен, той се е подвел и написал точно нея върху каменния надпис над входа.

 Като най-достоветно може да се приеме съдържанието на първия надпис, при положение, че наистина става дума за грешка и че той датира от началото на XVII в. (1602 г.). На вторият надпис можем да се доверим само за отразената реконструкция от 1896 г. Има сведения, които убедително доказват, че църквата е действала през XVII и XVIII в. Освен вече споменатия надпис с година върху обкова на иконата на Пресвета Богородица, има и друг подобен върху икона на Св. Марина, на който са записани имената на Варненския митрополит Григорий, на епитропа Атанасий Сивроглу, на свещеника Димитър и годината на "посребряването" на иконата - 1698г. Доказателство за старинността на храма е намиращата се днес в него икона, която специалистите след внимателни проучвания и реставрация отнасят към XIII в.

 Като източник на информация не бива да се пренебрегва и църковното предание, според което в местността Аязмото край Варна, където имало древен български манастир сред клоните на един бряст е открита икона. Неясно е как се е озовала там, но това било чудотворна икона на Св. Богородица, тъй като не се крепяла на клоните, а висяла във въздуха. Хората решили да я снемат и занесат в града. Качили я на каруцата на един турчин, но воловете не помръднали. Така се случило и с колата на един грък. Иконата потеглила само с воловете на един българин и тогава хората решили да оставят иконата там, където спрат добичетата му. Там издигнали черквата "Успение Богородично".

 През 1640 г. храмът пострадва от пожар, но не след дълго е възстановен и разширен. Следващият основен ремонт на сградата е направен едва през 1896 г. До 1914г. църквата е под опеката на гръцката митрополия, след това е затворена за десетина години, а през 1924 г., след идването на българския ѝ предстоятел е отворена отново.

 По план църквата е трикорабна, едноабсидна. По-късно е изграден притвор и от към южния ѝ вход. При неколкократните преустройства наосът е удължаван, като при всяко добавяне е променяна и ширината му, така че надлъжните стени на по-новите части са под лек ъгъл спрямо тези на първоначално построената сграда. Централният кораб в източната (старата) част е разделен от тесни странични кораби с два реда от по три колони. Трите кораба отвътре са с полуцилиндричен свод, а цялата сграда има двускатен покрив. В по-ново време е изградена и камбанария. В днешния си вид храмът няма стенописна украса, което не изключва да е имал такава преди пожара в 1640 г.

 Иконостасът е изработен от тъмно дърво, вероятно орех или кипарис, наситен с православни символи и богато орнаментиран. Направен е през 1896 г. и се предполага, че е дело на майстори от Дебърската художествена школа. В храма има десетки икони от различно време, като много от тях имат ръчно изработени сребърни обкови. Малко са храмовете, в които има икона от XIII век.

 В църквата се намира и чудотворна икона на Пресвета Богородица. Съществуват множество свидетелства за чудодейно изцеление на християни, които отправят молитви към Пресвета Богородица, пред нейната чудотворна икона. Глухонямо дете е започнало да говори и чува. Жени, на които лекарите са заявили, че нямат възможност да раждат, са имали рожби, които са кръщавали в този храм.

 Тук се намира и иконата на Св. Георги с житийни сцени, донесена от разрушената през 1948 г. средновековна църквата „Св. Георги”. При реставрация се разбира за годината на нейното изписване - 1766 г. Други икони в храма са: „Иисус Христос” (1816 г.), „Св. Йоан Кръстител” (XVIII в.), „Св. Харалампий” (XIX в.), „Св. Апостол Петър” (XVII в.), „Св. Димитър и Св. Мина” (1831 г.), „Св. Благовещение” от (XIX, и от XVII в.), „Св. Успение Богородично” (XIX в.), "Св. Николай Чудотворец" от XIX в. с житийни сцени.

Адрес на старинен храм "Успение Богородично": гр. Варна, ул. „Хан Крум” 19

Източник: Варненският храм „Успение на Пресвета Богородица Панагия“ История и изкуство, съставител Иван Русев, Варна, 2003 г.

 Снимки: Йордан Костов

         

 

Нагоре