Негово Високопреосвещенство Варненският и Преславски митрополит Симеон (1840-1937) започва изграждането на величествената варненската катедрала, като през месец ноември 1879 г. е сформирана комисия, която да подготви построяването на новия храм в града. Първата задача на комисията била да определи мястото, както и да събере средства за строежа. Под председателството на митрополит Симеон комисията се събира през декември 1879 г. и определя църквата да се съгради на площада при градския часовник.

Прочети още...

 Градежът на храм "Света Параскева Петка", известна на варненци само като "Св. Петка", започва през 1901 г. Полагането на основния камък е станало тържествено при отслужване на молебен от Варненския и Преславски митрополит Симеон в съслужение с варненски свещеници. На 17 октомври 1906 г. е положен св. Антиминс и се отслужва първата божествена служба. Тържеството е от общоградски характер, а на службата са поканени учащите от градските училища.

Прочети още...

 Храм “Св. Атанасий” е старата митрополитска църква на Варна. В този си вид е построена през 1838 година на мястото на изгорелия две години по-рано древен храм. Това се разбира и от мраморната плоча, поставена над входната храмова врата със следния надпис на гръцки: “Старият храм на св. Атанас, който не са го по-напред съборили Марсовите бомби, опожарен на 1836 г. 15 февруари, се е възобновил на 1838 г. 29 август”. Употребеният израз “Марсовите бомби”, използващ асоциацията с почитания в древността езически бог на войната Марс, в случая картинно отразява разрушенията на някои сгради във Варна по време на Руско-турската война 1828 –1829 г., при които обаче храмът остава непокътнат.

Прочети още...

 Старинен храм „Успение на Пресвета Богородица” се намира в централната част на града, в така наречената гръцка махала. Историческите сведения за този храм, сочен за най-старият, действащ във Варна, са доста оскъдни. Едни от малкото извори, свързани с неговата богата история са два надписа върху каменни плочи в храма. Първата плоча е със следния надпис на гръцки език: "Устрои се този храм на пресветата наша Богородица, с помощта и разноски на всички благочестиви християни на този град през 1802 г." Единственият проблем е погрешно изписаната (разчитана) втора цифра на годината - 8 вместо 6. Това се дължи на проблем при издълбаването на камъка. Според Г. Димитров (Цит. съч, с.82) в камъка е издълбано турското 6, на което се дължи кавичката и приликата му с 8.

Прочети още...

 През втората половина на XIX век българите във Варна отбелязват възраждането на българщината в града. Отслужва се първата света Литургия на църковно-славянски език, организира се първата българска община и се открива първото българско училище.

 Макар че имали самостоятелно училище, българите продължавали да се намират под ръководството на гръцката митрополия в града. Скоро обаче те преустроили долния етаж на българското училище в църква, която нарекли "Св. Архангел Михаил". Общината наричана дотогава училищна, веднага била преименувана на църковно-училищна. Тя направила свой печат с надпис: "Българска народна черква във Варна".

Прочети още...

         

 

Нагоре