На средновековната крепост Проват-Овеч има останки от три църкви. Специалистите ги датират от периода XIII-XIV век. Най-голяма е Митрополитската църква. Тя се намира в северната част на Калето. Вдълбана е в скалния масив. Другите две църкви са по-малки. Те са разположени северно и източно от цитаделата.

 По време на османското владичество православните християни в Провадия имат своя църква, но е трудно да се каже къде е била. През 1639 г. православната църква в града е съборена. Това става след като християните не могат да изплатят искания от османските власти откуп. През 1651 г. храмът е възстановен и функционира, както става ясно от пътепис от този период.

 През 1842-1843 г. е построена първата новобългарска църква в Провадия – „Св. Николай“. Осветена е през 1844 г. Увеличаването броя на православното население в града след Освобождението води до нуждата от нова по-голяма църква. Нейният строеж започва през пролетта на 1912 г. Решено е тя да се казва „Св. Благовещение“, в чест на благата вест, която Дева Мария узнава - че ще роди Божия син.

 Главен инициатор на изграждането на църквата е свещеник Иван Моллов. Тя е построена от провадийския предприемач Продан Николов и неговия главен майстор Драгушин Марангозов. Иконостасът е изработен от художника-резбар Досю Вуйчев от Габрово. Основният дарител на храма е Бакал Иван Стоянов. Той умира на 21.11.1919 г. След отварянето на неговото завещение на следващия ден става ясно, че е оставил на църквата сумата от 20 000 лв. Храмът е осветен и отваря врати през 1923 г.

 През 2018 г., при председателството на протоиерей Георгий Стоименов, архиерейски наместник в град Провадия, е извършено обновлението на храм „Св. Благовещение“. Извършен е цялостен външен ремонт и вътрешен ремонт - с подмяната на подовата настилка.

 На 23 декември 2018 г. Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан отслужи св. Литургия в храм „Св. Благовещение“ в град Провадия, след неговото обновление. Божият дом възвърна своето благолепие благодарение на всички дарители, ктитори и спомоществователи, участвали с труд, със средства и с молитва.

 Снимки: Йордан Костов

         

 

Нагоре