Хората непрекъснато бързат, тичат за някъде. Сега трябва да са тук, след час там, а след още час някъде другаде. За да не забравят какво трябва да свършат, се принуждават дори да си записват. След толкова бързане пак е добре, че си помнят имената!... Сами себе си не могат да познаят в тази суматоха. Но и как биха могли да познаят себе си? Нима можеш да се огледаш в мътна вода? Бог да ми прости, но светът се превърна в същинска лудница. Хората не помислят за другия живот, а само искат все повече и повече материални блага. Затова и не намират покой и непрекъснато тичат насам-натам.

Прочети още...

 Веднъж Господ Иисус Христос минавал покрай Генисаретското езеро. Видял двама брата – Яаков и Йоан – да кърпят заедно с баща си Зеведей рибарските си мрежи. Призовал ги да тръгнат подир Него. Те оставили баща си, мрежите, кораба и тръгнали веднага подир Него.

 Оттогава те били непрекъснато със Спасителя.

Прочети още...

 На 25 септември, светата Православна църква чества паметта на големия руски подвижник от XIV в. преподобни Сергий Радонежки, основател на прочутата Троице – Сергиева лавра, една от най-значимите манастирски общности в православния свят

 Родил се в знатно и благочестиво семейство. Думите от Писанието: "Още от утроба на Тебе съм оставен; от утроба майчина ми Ти си мой Бог" (Пс. 21:11) били напълно оправдани още от раждането на свети Сергий, защото от първите дни на живота си той учудвал всички с постническите си навици: в сряда и петък, когато са дните на пост, той отказвал да приема мляко от майка си, отказвал и тогава, когато в постни дни майка му е яла месо. Забелязвайки това майката напълно престанала да яде местна храна.

Прочети още...

 О, ако знаехме какво е Божието дълготърпение! Сто години били нужни за да бъде направен Ноевият ковчег (вж. Бит. 3:32 и нататък). Нима не можеше Бог да направи един ковчег за по-малко време? Но Бог оставил Ной да се мъчи сто години, за да разберат и останалите и да се покаят. Ной казвал „Вижте, ще има потоп! Покайте се!“ Другите му се подигравали. Казвали си: „Клетки някакви прави“ - и си вършели тяхното. И сега, ако рече Бог, за две минути може да разтърси целия свят и да го принуди да се промени, всички да станат вярващи и даже „супер“ вярващи! Как ли? Лека-полека ще завърти копчето на земетресението от 5-а степен по скалата на Рихтер на 6-а... на 7-а... На 8-а степен, когато жилищните блокове ще се люлеят като пияни, единият блок ще започне да бута другия. При 10-а степен всички ще кажат: „Съгрешихме! Молим Те, спаси ни“. Други пък може да кажат: „Ще станем монаси“! Щом обаче свърши земетресението, докато все още сградите се клатят по малко, но вече са спрели да падат, отново ще хукнат по веселби. Защото обръщането им няма да е от истинското покаяние, но просто ще кажат така, за да се избавят от злото.

Прочети още...

 През първите християнски векове не съществували богослужебни книги в днешния смисъл на думата. Богослужението било извършвано на основата на устна, многообразна традиция.

 Сред най-рано появилите се богослужебни книги са молитвословите. Съдържанието им съвпада с днес използваните Служебник и Требник. Представляват поредица самостоятелни молитви, всяка от които носела свое заглавие. По-късно тези молитви били групирани и започнали да придобиват вид на последования. Под "чин" или "последование" разбираме текстове на формиращите го изменяеми и неизменяеми молитви и песнопения, подредени по определен ред.

Прочети още...

         

 

Нагоре