Добре е за онзи, който иска да живее духовен живот и особено за монаха, да се намира далеч от такива занимания, занятия и т.н., които го отдалечават от духовната цел. Да не се захваща с много дела, които нямат свършване, защото тъй или иначе работата край няма. И ако не се научи да извършва вътрешна работа в себе си, постоянно ще се отвлича във външни занимания. Хората, които се стремят да свършат несвършващата работа, завършват този живот с духовни несъвършенства и в края на живота си се каят, но това не им помага за нищо, защото вече им е излязъл паспортът (за пътуването към другия живот). Освен това една почивка за известно време е задължителна в работата.

 Когато многото занимания се намалят, по естествен път ще дойде и телесната отмора, а също така и жаждата за духовна, вътрешна работа, която не уморява човека, а го отморява. Тогава и душата ще диша чист духовен кислород. Умората от духовния труд не уморява, но възстановява човека, защото го въздига високо и го приближава до нежния любящ Отец, тъй че и душата му се радва.

 Когато телесната умора няма духовен смисъл, или по-скоро, когато не произхожда от духовна нужда, за да бъде оправдана, ожесточава човека. И най-кроткото конче, когато го претоварят, започва да рита и макар че няма лош характер, по-късно го придобива, въпреки че колкото повече расте, би трябвало да става по-кротко.

 Някои занимания могат да бъдат пропуснати, за да се даде предимство на духовните дела. Многото работа и много грижи осветскотяват монаха и духовната му чувствителност също става светска. Заживява вече като светски човек с целия му стрес и светска тревога. С други думи, още в този живот чувства част от вечните мъки поради постоянните грижи, притеснения и нещастия. Когато монахът не се грижи за материалното, а за спасението си и за спасението на всички хора, поставя Бога за свой иконом, а хората за свои служители.

 Спомняте ли си случая с преподобни Геронтий и неговия послушник? Преподобни Геронтий помолил Света Богородица да му даде малко вода, за да имат за пиене той и послушникът му. И Света Богородица като добра Майка отворила една цепнатина в скалата под тяхната постница и от това азмо потекла питейна вода. По-късно послушникът му започнал да зида пезули, пренасял пръст, правел градини, започнал да се грижи за много неща и пренебрегвал духовните си задължения. Понеже водата не достигала за всичко това, той тръгнал с един секач да разшири цепнатината, за да тече повече вода. Тогава Света Богородица спряла онази вода и я извела доста по-надолу от колибата им и му казала: „Щом искаш градини и грижи, тогава ще пренасяш вода отдалече“.

 Източник: Преподобни Паисий Светогорец, Слова Том 1 С болка и любов за съвременния човек, Видинска света митрополия 2015 г.

         

 

Нагоре