Добро нещо е знанието, добро е и образованието, но ако те не бъдат осветени, тогава са безполезни и водят човека до погибел. Веднъж в колибата дойдоха няколко студенти, натоварени с книги и ми казват: „Отче, дойдохме да поговорим върху Стария Завет. Бог забранява ли знанието?“ „Кое знание, питам ги, това, което се придобива чрез разсъдъка ли?“ „Да“, казват ми. „Ами това знание, казвам им, може да те отведе до Луната, но до Бога не може да те въздигне.“ Добро нещо са силите на интелекта, които с помощта на милиарди, изразходвани за гориво и т.н., издигат човека до Луната, но несравнимо по-добро нещо са духовните сили, които въздигат човека до Бога, което е и неговото предназначение, и то със съвсем малко гориво – с един сухар. Попитах веднъж един американец, който беше дошъл в колибата: „Вие като сте такава голяма държава, какви постижения имате?“ „Стъпихме на Луната“, отговаря ми. Питам го: „Колко е далече от тук?“ „Да речем около половин милион километра“ – отговаря ми. „Колко милиона изхарчихте, за да стигнете до Луната?“ „От 1950 г. досега сме изхарчили цели реки долари“. „А до Бога стигнахте ли? – питам го. Колко далече е Бог?“ „Бог, казва ми, е много далече“. „Ние обаче, казвам му, с един сухар стигнахме до Бога!“

 Естественото знание спомага да придобием духовно знание. Когато обаче човек остане само до естественото знание, остава си в природата и не се издига до небето. Иначе казано, остава си в земния рай, който бил напояван от реките Тигър и Ефрат и се радва на красивата природа и животните, но не възхожда до небесния рай, за да се порадва заедно с ангелите и светиите. За да възлезем до небесния рай, е необходима вяра в Домовладиката на рая, та да Го обикнем, да признаем греховността си, да се смирим, да Го познаем и да беседваме с Него в молитва и да Го славим и когато ни помага, и когато ни изпитва.

 -Отче, необходимо ли е човек, който обича поклоните, поста, духовните подвизи, да изучава и догматика, богословие и т.н.

 -Когато човек има едно елементарно образование, богословските познания му помагат. Но не бива да се стреми към знание, имайки цел да помага на другите или да говори умни неща, но за да помогне сам на себе си. Ако човек се постарае да освети това, което Бог му е дал, тогава идва благодатта и тя го просвещава. В нея са и догматиката, и богословието, защото тогава човек изживява опитно Божиите тайнства. А друг пък може да е прост по душа и да не желае да учи повече, но да се задоволява с каквото Бог му даде.

 -А какво значи, когато вече сме в манастира, но желаем да придобием и светско знание?

 -Означава, че нямаме никакво знание. „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“ (Йоан. 8:32). Когато човек се смири и просвети, тогава се освещава и разумът му, и силата на умствените му способности, а преди да се освети, е само една плътска енергия на разсъдъка. Ако някой в егоизма си, макар че е неграмотен, започне да тълкува догмите и да чете Откровението, отеческите писания и т.н., умът му се помрачава и в крайна сметка стига до безверие. Божията благодат се оттегля от него, защото действа от егоизъм. Виждате ли, смирението помага във всичко, то е, което дава сили на човека. И най-мъдрата мисъл, която ще измисля, и най-мъдрото решение, което ще намеря, са най-голямо безумие, когато съдържат в себе си егоизъм, докато смирението е истинската мъдрост. Затова духовната борба трябва да се води с любочестие и голямо смирение. Иначе вместо да принесе полза, има противоположни резултати. Умът се помрачава и човек започва да богохулства, защото е действал от егоизъм. Предприел е нещо, което надхвърля неговите сили. Дори и човек да е образован, ако тръгне да тълкува догмите, има опасност да си навреди. Колко по-голямо ще бъде вредата, ако някой невежа тръгне да се задълбочава в светоотеческия дух без да притежава нужното духовно състояние! Защото ако имаше поне в малка степен духовно състояние, не би направил това. Би си казал: „Ако нещо ми е необходимо, Бог ще ме просвети. Нека изпълня това, което разбирам; то е твърде много!“

 -Значи, отче, когато човек тълкува неправилно Евангелието, то е, защото няма смирение и благоговение, така ли?

 -Да, защото, когато липсва смирението, тълкуванията, които прави, са плод на неговия разсъдък, на логиката му и са лишени от божествено просвещение.

 -По-добре ли е, когато човек не разбира нещо, да го остави по-нататък?

 -Да, по-добре е. Нека си каже: „Нещо хубаво пише тук, но аз не го разбирам“. Аз също така постъпвах. Когато бях малък и четях Евангелието, ако нещо не разбирах, не се опитвах да си го тълкувам. Мислех си: „Нещо хубаво иска да каже, но аз не го разбирам“. И забелязвах как по-късно, когато ставаше нужда от това, хоп, тълкуванието само идваше, но пак си казвах: „Нека попитам и някого другиго, как се тълкува това“. И се оказваше, че е точно както съм го разбрал. Защото е голяма дързост човек да се опитва да тълкува Евангелието и особено когато не разбира. Затова, когато четете, не тълкувайте прочетеното с разсъдъка си, но привеждайте на помощ добри помисли, докато дойде божественото просвещение на истинската разсъдителност и тълкуването се извърши от само себе си.

 -Може ли, когато човек достигне по-добро духовно състояние, да разбере нещо в по-голяма дълбочина?

 -Не в по-голяма дълбочина. В една божествена мисъл може да има много божествени смисли. Някои от тях може да разбере сега, а някои по-късно. Човек може да чете – да чете, да научи много, но въпреки това да не навлезе никак в духа на Евангелието. А друг може да не чете много, но да има смирение, борбен дух и тогава Бог го просвещава и той разбира смисъла. Онзи, който желае да чете повече, може да иска това от тщеславие или за удоволствие. Той е като човек, който гледа една борба и не внимава в това как се борят, за да получи и той полза и да стане борец, но непрекъснато си гледа часовника, за да успее да проследи и друга борба, и трета, и така не става бореца, но си остава зрител.

 -Отче, често за някого, който е образован, казват: „Този е развит човек“. Винаги ли е така?

 -Когато казваме, „този е развит човек“, имаме предвид духовно развития, духовно зрелия човек. Забелязал съм, че има и неграмотни, но много горделиви хора, както и неграмотни, но много смирени; има и образовани хора, но много горделиви, а също и образовани, но много смирени. Т.е., цялата основа е във вътрешно усъвършенстване. Затова и свети Василий Велики казва: „Най-важното е да заемаш високо място и да имаш смирено самосъзнание“. Човек, който заема някакъв пост, дори да има малко гордост, има някакво оправдание. Но онзи, който не заема някакво по-високо място, а е горделив, няма никакво оправдание. Основата на всичко е усъвършенстване. Ако човек е така усъвършенстван и освен това е образован и има и смирено самосъзнание – това е най-доброто. Обаче за човек, който не е много образован, е изключително пагубно да има високо мнение за себе си.

 Източник: Преподобни Паисий Светогорец, Слова Том 1 С болка и любов за съвременния човек, Видинска света митрополия 2015 г.

 Снимки: Софийска света митрополия, фотограф: Пламен Михайлов

         

 

Нагоре