Център на подвижните празници е Великден, наречен Пасха. Той е празник на Христовото възкресение, който в Православната църква се възпява като "празник на празниците и тържество на тържествата". Предпразненство на Великден е цялата св. Четиридесетница, и по-специално Великата (Страстната) седмица, най-вече Велики петък и Велика събота, а следпразненство - периодът до св. Петдесетница, и по-специално до св. Възнесение, а най-вече Светлата седмица.

 Историята на подвижните годишни празници е следната: от II в. върху фона на неделния празничен кръг изпъква годишният пасхален празник, в който още от апостолско време са възпоменавали кръстната смърт и възкресение на Господа (1 Кор. 5:7). Асийските църкви[1] чествали Пасха на 14 нисан, докато другите църкви, давайки превес на Христовото възкресение, я празнували в неделния ден, който следвал 14 нисан.[2] След I Вселенски събор (325 г.) и Асийските църкви, с незначителни изключения, възприели практиката на останалите църкви.

 В предникейския период[3] Пасхата имала есхатологичен характер. Църквата чрез този свой единствен годишен празник чествала тайнствено делото на спасението и възпоменавайки смъртта и възкресението на Господа, актуализирала тайнственото му действие. Затова в древността делото на спасението в пасхалната нощ се упражнявало чрез св. Кръщение, което въвежда всеки човек в Църквата, като тайнствено го умъртвява за греха и го възкресява за Господа (Рим. 6:3-6); чрез св. Миропомазване, с което "Духът на Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса" се дава на новопокръстените, за да оживотвори смъртните им тела (Рим. 8:11); и чрез св. Евхаристия, която е в истинския смисъл на думата актуализиране на тази смърт и на това възкресение. Скоро Пасхата била обградена с два периода: покаен и тържествен. Покайният, наречен св. Четиридесетница, влязъл в живота на Църквата първоначално като период за близка подготовка на оглашените към кръщение в пасхалната нощ, а през IV в., под влияние на египетските аскети, бил трансформиран в постен период на Църквата. Тържественият период, наречен св. Петдесетница, влязъл в живота на Църквата като следпасхален период, в който първата Църква чествала тържествено влизането си в царството Божие, защото всеки ден от този период се схващал от нея като символ на бъдещия свят. В следникейския период есхатологичният характер на Пасхата избледнял и на преден план изпъкнал историческият ѝ аспект. Този важен факт дал мощен тласък на едно стихийно развитие на християнския църковен календар. В наши дни периодът на подвижните празници почва с Неделя на митаря и фарисея и завършва с Неделята на всички светии. Този период обхваща 18 седмици, от които предпасхалните 10 седмици съставляват периода на триода, а следпасхалните 8 седмици - на пентикостара.

Чифлянов, проф. протопрезв. Б. Православна Литургика. С., 2008 г., с. 80-81

 Снимка: Пасхално богослужение в Митрополитския катедрален храм "Успение Богородично" Варна, 28 април 2019 г.

[1] Църквите в югозападната част на Мала Азия, т.н. проконсулска Асия, днес в Турция - http://www.pravoslavieto.com/rechnik/index.htm#Асийски

[2] Повече информация за 14-ти нисан: https://edamjanova.wordpress.com/2013/04/09/кога-е-била-тайната-вечеря/

[3] Периодът преди I Вселенски събор, който се е провел в Никея

Снимка и текстообработка: Георги Великов

         

 

Нагоре