В наше време липсват примерите – говоря изобщо за Църквата и за монашеството. Сега се умножиха думите и книгите, а намаляха делата. Само се възхищаваме на светите подвижници на Църквата ни, без да разбираме колко са се трудели. Защото сами не се трудим, за да можем да разберем техните трудове, да ги обикнем и да се подвизаваме от любочестен стремеж да им подражаваме. Добрият Бог, разбира се, ще вземе предвид времето и обстоятелствата, при които живеем и ще изисква от нас в съотвествие с тях. Затова, ако малко се потрудим, ще се увенчаем повече от древните.

 Преди, когато е съществувал борбеният дух и всеки се е стремял да подражава на другия, не е имало място нито за злото, нито за небрежността. И доброто, и борбеният дух са съществували в изобилие, затова не е имало място за някой нехаен. Другите са го повличали след себе си. Спомням си как веднъж в Солун чакахме на светофара, за да преминем от единия тротоар на другия. По едно време почувствах една вълна да ме понася напред, защото всички отиваха натам. Едва вдигах крак и отивах напред. Искам да кажа, че когато всички отиват към едно място, някой дори и да не иска да върви натам, се затруднява да не отиде, защото останалите го повличат. Днес ако някой иска да живее честно и духовно, не може да си намери място в света, затруднява се. И ако не внимава, ще се понесе по надолнището, по светския канал. Преди е имало много добро, много добродетелност, много добри примери и злото се задушавало сред многото добро; и малките нередности, които съществували в света или в манастирите, не се забелязвали и не вредели. Сега какво става? Лошият пример е в изобилие, и малкото добро, което съществува, бива презирано, т.е. става обратното – малкото добро се задушава в многото зло и така злото управлява.

 Когато един човек или една група хора има подвижнически, борбен дух, това много помага. Защото ако един напредва духовно, не е полезен само на себе си, но помага и на другия, който го гледа. И някой, който се е отпуснал, също въздейства на другите. Когато един се отпусне, друг се отпусне, накрая, без да разберат, не остава нищо. Затова борбеният дух ще помогне много в днешната разпуснатост. Ще трябва да обърнем особено внимание на това, защото днешните хора са стигнали до там, че дори правят и разпуснати закони и ги налагат на подвизаващите се. Затова ония, които се борят, не само че не бива да се влияят от светския дух, но и не трябва да сравняват себе си със светските хора и да мислят, че са светии, тъй като след това се отпускат и стават още по-негодни и от най-светските. В духовния живот не бива да полагаме за пример светските хора, но светиите. Добре е подвизаващият се в някоя добродетел да намира светията, която я е имал, да изучава житието му и тогава ще вижда, че нищо не е постигнал, и ще напредва със смирение. Онези, които се надбягват на стадиона, не се обръщат назад, за да видят къде са последните, защото ако го направят, те ще останат последни. Когато се старая да подражавам на напредналите, съвестта става по-чувствителна. Когато обаче гледам тези отзад, оправдавам себе си и си казвам, че грешките ми не са важни в сравнение с техните. Успокоявам се от мисълта, че има и по-долу от мен. Така задушавам съвестта си и сърцето ми става безчувствено, като да е от цимент.

Преп. Паисий Светогорец

 Известният атонски подвижник от най-ново време, Паисий Светогорец, е причислен към лика на светиите на 13 януари 2015 г.

 Роден на 25 юли 1924 г. във Фараса, след уволнението си от армията отива на Света Гора.

 Изпълнявал всякакви послушания, постоянно се молел, стараейки се да не бъде забелязан от околните, обичал да чете житията на светиите.

 В 1962 г. заминава за Синай, през 1964 г. се завръща на Атон, през 1966 г. претърпява тежка операция на белите дробове.

 Постепенно към стареца се запътват хиляди хора. Ежедневно от сутрин до вечер той изслушва, съветва, утешава, решава човешките проблеми, изпълва душите с вяра, надежда и любов към Бога.

 Предава святата си душа на Господа на 12 юли 1994 г. Погребан е в манастира „Св. Йоан Богослов“ край Суроти. Мястото на неговото погребение става светиня за целия православен свят.

 Източник: Преподобни Паисий Светогорец, Слова Том 1 С болка и любов за съвременния човек, Видинска света митрополия 2015 г.

 Снимкa и текстообработка : Йордан Костов

         

 

Нагоре