Молитвата е насъщна потребност на човешкия дух. Без молитва няма истински духовен живот. Чрез молитвата ние влизаме в благодатно общение с Бога. Светата Църква мъдро е отредила периоди на усилена молитва, на духовен подвиг. Това са дните на четирите поста през годината.

 Особено благоприятно време за духовно издигане, време за покаяние, както се призовава в една стихира, е Великият пост. За постигане на нужното покайно настроение през тези дни помагат умилителните песнопения, както и големият брой четива.

 Специално място през този период заема Великият покаен канон на св. Андрей Критски (VII – VIII в.). Това е едно боговдъхновено поетично творение, утвърдено от Църквата още в древност. Канонът се състои от 9 песни, като всяка песен започва с ирмос и има различен брой строфи (тропари), всичко 280. Според съвременната богослужебна практика той е разделен на 4 части и се изпълнява в понеделник, вторник, сряда и четвъртък вечер с Велико повечерие през първата седмица на Великия пост, а целият канон се пее в сряда вечер с Малко повечерие през петата седмица. Канонът е построен в диалогична форма – разговор между автора и Бога, от една страна, и между християнина и собствената му душа, от друга. В това произведение св. Андрей прави една прочувствена изповед, която е молитва към Бога за прошка на греховете. В началото той казва: „Откъде да започна да оплаквам деянията на моя окаян живот?“ Но това не е плач от отчаяние. Това е плач от съзнание за собствените грехове, плач поради любов към Бога, плач водещ към спасение.

 В кондака на канона авторът още по-силно е изразил трагизма на разтърсената от покаянието човешка душа, излязла от духовната летаргия на равнодушието и самодоволството. „Душо моя, душо моя, стани, защо спиш? Краят наближава и ти ще се смутиш. Но стресни се, за да те пощади Христос Бог, Който е навсякъде и всичко изпълва.“

 Въздържанието от някои храни по време на поста с цел духовно издигане е съпроводено и от ясното съзнание за греховност. И тъй като няма човек на земята, който да не е съгрешил, – едничък Богочовекът Господ Иисус Христос е без грях - то следващата стъпка е изповядване на нашите волни и неволни прегрешения. Това е подготовката ни за най-големия дар – приемането на светите и животворящи Христови Тайни.

 Така обновени да посрещнем и Празника на празниците - Възкресение Христово, с надежда за вечен живот. Това е великият християнски оптимизъм, който лъха и от великопостното песнопение „Господи сил“: „Господи на силите, с нас бъди, понеже нямаме освен Теб друг помощник в скърбите. Господи на силите, помилуй ни!“

 Кратко житие на св. Андрей Критски

 Св. Андрей, архиепископ Критски, се родил в Дамаск през VII в. До 7 годишна възраст бил ням. Веднъж, когато вече бил на 8 години, след като се причастил със св. Тайни, по чудесен начин проговорил. Щом навършил 14 години, родителите му го завели в Йерусалим, където бил приет в църковния клир от св. патриарх Софроний.

 Св. Андрей посветил живота си в служение на Бога. Живеел в манастир, като напредвал в богословските и светски науки.

 Благодарение на своите солидни знания и голямо благочестие бил назначен за секретар на Йерусалимския патриарх Теодор. По-късно приел духовен сан.

 През 680 г. бил изпратен като представител на патриарха на Шестия вселенски събор в Константинопол. Тук станал ревностен защитник на православната вяра в борбата срещу монотелитската ерес.

 От 685 г. до своята кончина бил архиепископ на о. Крит.

 Починал ок. 720 г. на о. Митилин. Църквата чества неговата памет на 4 юли.

 Св. Андрей Критски оставил няколко съчинения с духовно съдържание. Особено известен е неговия Велик покаен канон, който се чете (пее) през Великия пост.

Източник:  Велик покаен канон – св. Андрей Критски – Синодално издателство, 2013 г.

         

 

Нагоре