Постът в Православната църква обхваща цялостното духовно състояние на човека. Той е съвкупност от добри дела, искрена молитва, въздържане от всичко, включително и от определени видове храни. Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета.

 Сам Бог е поставил предписанието за поста още в Стария Завет: "... обърнете се към Мене от все сърце с пост, плач и ридание" (Иоил 2:12).

 Господ Иисус Христос е осветил поста със Своя пример: "...и, като пости четирийсет дена и четирийсет нощи, най-сетне огладня" (Мат. 4:2).

 На Своите ученици Той заповядал: "кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда.

А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве"(Мат. 6:16-18).

 Желаещите да постят трябва да се посъветват с опитен духовник, да му разкажат за духовното и физическото си състояние и да го помолят да благослови поста. Болните задължително трябва да се посъветват с лекар. Бременните жени трябва да се отнасят много внимателно към постенето. На малките деца се разрешава облекчен пост.

 Още св. Василий Велики (IV век) и св. Йоан Касиан (IV век) отбелязват, че постът трябва да бъде съобразен с особеностите на постещия – неговата възраст, физическо състояние, професия, духовно развитие и др.

 Годишният църковен календар включва:

  • Велик пост – подразделя се на три периода: първият е подготвителен - три седмици; вторият е четиридесетдневен - шест седмици с пет неделни дни; третият е Страстната седмица;

  • Рождественски пост – преди Рождество Христово (от 15 ноември до 24 декември);

  • Богородичен пост - до Успение Богородично (от 1 до 15 август);

  • Апостолски пост - преди празника на св. апли Петър и Павел (29 юни);

  • Еднодневни пости - всяка сряда и петък, деня преди Богоявление, на Въздвижение на св. Кръст, на „Отсичане на главата на св. Йоан Кръстител“.

 Според Типика (Устава) на Българската православна църква в манастирите се пази по-строг пост, като „всеки манастир си има свой устав“. За всички миряни (християни, които не са монаси в манастири) манастирският устав не важи.

Степени на постите

 На Велики петък не се полага да се яде нищо. За немощни и престарели – само хляб и вода.

 В понеделник, вторник и сряда на Страстната седмица и първите пет дни от първата седмица на Великия пост се пази строг пост (растителна храна без мазнина). Също такъв строг пост има и за 5 януари и 29 август. В тези два дена, когато се случат в събота или неделя, се разрешава „елей и вино“.

 През Великия пост (освен първата и последната седмица) и Богородичния пост, както и през първата седмица на Рождественския пост и от 20 до 24 декември, включително – постът се състои в ядене само на растителна храна с олио. Това важи и за 14 септември.

 Безгръбначните животни: охлюви, миди, октоподи и др. такива – се считат за постни храни.

 През останалите дни на Рождественския пост, през Петровите пости и в сряда и петък (когато не са в постния период) се разрешава риба. Риба се разрешава и на празниците: Благовещение, Преображение Господне и Връбница.

 През Сирната седмица постът се състои в това – да не се яде месо. Разрешава се риба, масло, яйца, сирене и други млечни продукти. [1]

Връзка на поста с евхаристията

 През първите християнски векове постът не бил задължителна предпоставка за приемане на причастие. Евхаристийните събрания били извършвани вечер, след обща трапеза, участие в която взимали всички присъстващи.

 Едва след прехвърлянето на евхаристията на сутринта и отделянето и от т.нар вечери на любовта и общите трапези, християните започнали да се причастяват без преди това да са приемали храна и вода като израз на благочестие.

 Днес установената практика (подробно описана в края на Служебника) допуска приемането на храна и вода до полунощ. В Служебника използван в Българската православна църква подготовката за приемането на причастие е определена като „говеене“, което включва и „съблюдаване на установения пост ...“, т.е. на срядата и петъка и четирите големи годишни поста. За друг пост в Служебника не се споменава. [2]

Източници:

  [1] Типик или Църковен устав – Синодално издателство – София, 1980 г.

  [2] Литургика – архимандрит Авксентий

         

 

Нагоре