Πо въпроса за построяването на храм "Свети Николай" пише йеромонах Инокентий Софийски във вестник "Известник" от януари 1910 г. на основание на документи от архива на руския Свети Синод:

 "През 1858 г. се откри във Варна руско вицеконсулство. Първи вицеконсул е А. В. Рачински, человек горещ закрилник на българските интереси. Благодарение на своята умелост и тактика той сполучи да извоюва правото, щото да се чуе славянско богослужение в една от църквите на град Варна, които през онова време са в ръцете на силните на деня - гърците." [1]

 Рачински, след като се уверява в явното вече противодействие на тогавашния Варненски гръцки митрополит Порфирий да отстъпи една от църквите в града, решава, че ще трябва да се построи нова такава. За целта през 1861 г. той заминава за Петербург и лично докладва на императора за необходимата нужда да се построи църква във Варна и получава височайше разрешение и ходатайство.

 Проектът за построяването на отделна българска църква приема благоприятен характер. През същата година във Варна се получава известие, че български търговец в Одеса Параскева Николаев завещал след смъртта си 50 хиляди рубли, за да се построи православна църква във Варна. Според тогавашните условия сумата трябвало да премине в ръцете на гръцките чорбаждии и построената църква да се предаде на гръцкото духовенство. Рачински, който знае това, съобщава в Министерството на външните работи на Русия и моли, сумата за построяването на църквата да се предаде на българите. Заедно с това той изпраща и прошение на българите от Варна. Донесението на Рачински и прошението на българите се поднасят на разглеждане от Светия Синод на Руската църква. Светият Синод, като знае, че нужните средства за удовлетворение на ходатайството на българите са осигурени, от своя страна поверява на вицеконсула надзора на работата по построяването на храма. Тъй като църквата се намирала в пределите на Вселенския патриарх, трябва да се изпроси неговото съгласие. Вселенският патриарх отстранява вицеконсула от надзора на постройката и назначава гърци на съответните постове. И така грижите и старанията на Рачински за построяването на църквата не се увенчават с успех. През 1862 г. той напуска своята длъжност и заминава за Одеса. [2]

 Храм "Св. Николай" е построен през 1865 г., но така или иначе остава в гръцки ръце още 40 години. През този период трябва да се отбележи едно изключително трагично събитие, станало на Великден през 1896 г.

 На 21 март вечерта, тогава Велики четвъртък, в катедралния храм "Успение Богородично" по средата на богослужението, хората са обзети от паника и всички се втурват да бягат навън. Някой извиква "Пожар!". Хората се блъскат и мачкат на вратите. [2]

 Почти в същия час се случва приблизително същото в храм "Св. Архангел Михаил". Но тук опастността е истинска и видима - подпалва се завеса и предизвиква ужас у жените. Обаче мъжете не губят присъствие на духа - изгасят завесата и попречват на жените да се изпотъпчат. Всички се успокояват и службата продължава. Но - уви - не за дълго. Ето какво пише за случая "Варненский общинский вестник" от 29 март 1896 г., брой 10:

 "Произшествие от същий характер се случва в черквата "Свети Николай", отстояща твърде близо до "Свети Архангел Михаил". Вътрешното устройство на тази черква е по стар източен стил. За жените в нея има обособено отделение - галерия, горе при входа, с гъста решетка отпред. Галерията била буквално пълна с жени и деца. Не се знае от кого и как се пръска слух измежду жените, че черквата гори и че градът тъй също гори. Горещина и дим от многото запалени свещи е имало горе. Лесно е можел да се помисли за пожар, а още по-лесно замаяните, задушени жени от гъстия дим и силна горещина да поверват на такъв един слух...

 Тъй или инак, факт е, че изведнъж се повдига една ужасна, отчаяна олелия и всички жени се спущат в гъста, безредна тълпа върху тесната стълба, за да избегат навън. Разиграва се ужасна драма. От страшния натиск се изпонастъпват и поваляват по стълбата 30-40 души, повечето стари жени и малолетни деца, неколко моми и неколко майки, които се помъчили да отърват децата си... но уви! Тълпата, като същи буен порой от живи хора, хвърля се надолу и загазва върху живи човешки тела и буквално ги претъпква и задушава в неколко минути... Когато тълпата изпразва галерията, в последната и по стълбите остават прострени повече от половин стотица мъртви и полумъртви човешки същества.

 Жертвите биват изнесени в черковний двор и пред ближната аптека на г-на Русева. Новопристигнали граждани се спущат да помагат на жертвите. Пръв на местото пристига г-н д-ра Басанович и енергично дава първа медицинска помощ. Пристигат и други г-да доктори. Пристигна и рота солдати и полицейски стражари, които сложиха ред и отвориха път за файтоните. Десетки файтони започнаха да заминават за Окръжната държавна болница, натоварени с мъртви и полумъртви човешки тела...

 На втория ден, Великий петък, по часът 4 вечерта, едно хилядно погребално шествие от 20 ковчега с безвременни покойници от всяка възраст - от 60 до 6 години - изключително от един пол - женски - премина из града за гробищата, придружено от тъжното погребално пение на духовниците."[3]

 Това се случва през 1896 г. Десет години по-късно - през 1906 г. - в храм "Свети Николай" за пръв път служат вече български свещеници. Изострянето на гръцко-българските отношения в града има своя връх именно през 1906 г., когато във Варна пристига нов гръцки митрополит. Българите, организирани от дружество "Родолюбец", не допускат владиката да слезе на пристанището. След като се оказва, че владиката не може да стъпи на българска земя, корабът напуска пристанището и поема курс обратно за Цариград. Някой от насъбралото се множество на пристанището призовава да се вземат черквата "Свети Никола" и болницата и народът се отправя към тези места... На 9 юни е отслужена и първата българска Света литургия. По-късно има протести от гръцка страна, но те са безрезултатни.

 През 1925 г. църковното настоятелство взема решение храмът да бъде снабден с отдени помещения за кръщелна, канцелария за църковното настоятелство и пр. Съставен е проект, който предвижда да се изпълни и съгради притвора на храма, балкон за хора и камбанария. Работата по дострояването на храма продължава над 10 години и завършва към средата на 30-те години на XX век. Паметникът на ктитора Параскева Николау е разглобен, възстановен и поставен в двора на храма.

 Стените дълго време не са били изписани. Едва през 1961 г. екип, ръководен от професорите Никола Кожухаров и Димитър Гюдженов уговарят художниците Петър Джамджиев и Петър Михайлов, които заедно с група студенти от Националната художествена академия изографисват църквата.

 В храма са изложени за поклонение частици от мощите на св. Николай Чудотворец, св. Праведен адмирал Феодор Ушаков, св. св. Преподобни Теодор и Александър Санаксарски и св. Игнатий Брянчанинов.

 През годините грижата за Божия дом включва конкретни възстановителни дейности, извършени са многобройни реставрации, благоустройства и реконструкции. Възстановени са стенописите на храма, навсякъде са поставени нови прозорци с цветни стъкла, изцяло е обновен и преустроен притворът. Отремонтиран е покривът на храма и са поставени нови инсталации. Възстановен и благоустроен е малък параклис в северозападния ъгъл на храма.

 В благоукрасяването на църквата, посветена на св. Николай Чудотворец помага и флота. През 2000 г. корабният механик от Българския морски флот Димитър Стайков дава идеята пред храма да се постави корабна котва - моряшкият символ.

 Всяка година на 6 декември (когато честваме св. Николай Чудотворец), след края на Божествената света Литургия, на площада пред храма се състои военен ритуал и се отслужва молебен към свети Николай за благословение на всички моряци. Никулден е особен и празничен ден за Военноморските ни сили, чиито покровител е свети Николай, който още приживе е помагал на моряците и на всички мореплаватели, търсещи неговото застъпничество пред Бога.

 Адрес на храм "Св. Николай": гр. Варна 9000, бул.„Св. Княз Борис І” № 35

 Източници:

  [1] - Йеромонах Инокентий. Вестник "Известник", Варна, 10 януари 1910 г.

  [2] - Храм "Свети Николай" Варна - Юлий Александров, Славена, 2006 г.

  [3] - "Варненский общинский вестник", бр. 10, 29 март 1896 г.

 Източник на архивна снимка: Варна. Черквата Св. Никола. http://catalog.libvar.bg/

         

 

Нагоре