Веднъж апостолите, които преди това са изпратени от Иисус да възвестяват Божията слава, се връщат при Него и Му казват с радост – „Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам“ (Лука 10:17). Той им отговаря – „не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата“ (Лука 10:12). Какво значи името ти да бъде написано на небесата? Ще рече, вечно да пребъдваш в Царството Божие, да се удостоиш да виждаш славата на Бога, да живееш вечно с Бога.

 Днес, ние честваме една велика мъченица за Христовата вяра, българка по произход - св. Злата Мъгленска. Тя записа името си на небесата. Отличавала се със силната си вяра в Господ, със своята външна красота, с добродетелите, които на дело прилагала в своето ежедневие. В един турчин се разпалила страст към нея и я поискал за своя жена. Отвлякъл Злата и започнал с всякакви ласкателства и обещания да я склонява да приеме исляма и стане част от неговия дом. Тя се противила и казвала, че това няма как да се случи, защото е християнка и не иска да предава своята вяра.

 След шест месеца виждайки, че увещанията не дават резултат, защото Злата твърдо изповядва вярата си, пристъпват към насилие. Подлагат я на различни изтезания и побой. Викат нейните родители, за да я склонят да не пренебрегва своята младост и красота, а само външно да се отрече от Христос. Увещават я, че Господ ще ѝ прости този грях, защото знае, че така спасява живота си. Злата реагира бурно и заявява, че от този момент нейн баща е Бог, нейна майка е св. Богородица, а нейни братя и сестри са всички светии.

 Тя бива подложена на най-жестоки мъчения, които са описани в житието ѝ. Ако го прочетем, ще се удивим на човешката жестокост, но и на нейния силен дух и Божията благодат, която я подкрепя през цялото време. Човек не може да издържи всичко, което тя понася – бичовете, горенето и накрая разкъсване на тяло ѝ. Злата не предава своята вяра и увенчава живота си в святост. Тя напуска земния живот, но придобива вечния. Става невеста Христова редом с великите мъченици като св. Неделя, св. Екатерина, св.Варвара и много други опазили вярата и получили венеца на правдата.

 Припомняйки си живота на св. Злата в нас възникват не малко въпроси. Имаме ли толкова всеотдайна любов към Христос? Поставяме ли приоритите в живота ни в зависимост от нашата вяра? Без да сме подложени на мъчения всекидневно сме поставени пред избор между вечното или временното, между бързата наслада, удоволствието или бъдещото блаженство, между служението на Бога или на мамона? Накъде накланяме везните? В каква посока вървим? Отговорите ще са плод на една трезва самооценка на духовното ни състояние. Без да се заблуждаваме, без да се оправдаваме. Слаби сме. Ясно е. Грешни, немощни сме. Пак е ясно. Важното е да не изгубим Христос, да вървим с Него по пътя на този живот, а всичко останало ще ни се придаде.

 Нека в празничния ден възхвалим св. Злата Мъгленска с пълна увереност като православни християни, но и като българи по род, че имаме една велика жена, която обитава в небесната Църква и има голяма сила да се моли за всички нас. Да просим нейната молитвена и духовна подкрепа за живот угоден на Бога и стремеж имената ни да са написани на небесата. Амин!

Проповед на ставр. ик. Дончо Александров, произнесена на 18 октомври 2017 г.

         

 

Нагоре