Под свещени одежди и инсигнии се разбират онези дрехи и отличия, които носят духовните лица по време на богослужение. За оформянето на богослужебни одежди може да се говори след VI век. До IX век на отделни места свещенослужителите продължавали да носят, по време на богослужение одежди, които използвали и извън него.

 Първото богослужебно одеяние е било дълга светла дреха с дълги ръкави, наречена стихар. Върху стихара се слагат останалите одеяния, които са отличителни за отделните три служения: орар (дълга лента, с която дяконът подканва вярващите за молитва), епитрахил (прехвърлен около врата орар за свещеника) и омофор (широка лента, която се поставя на рамената на архиерея). Без тези одежди и днес никой свещенослужител не може, освен при крайно изключителни обстоятелства, да извърши съответните му богослужебни действия. Към общите богослужебни одежди спадат и наръкавниците.

 Съгласно установената практика, дяконът служи със: стихар, орар и наръкавници. Дяконският стихар е връхна дреха и затова е направен от по-дебел плат и е с широки ръкави. Орарът се слага на лявото рамо.

 Свещеническите одежди имат за основа дяконските. Стихарът на свещеника е долна дреха и затова се прави от мек ленен плат с тесни ръкави. Някога при ръкоположението на дякона в свещенически сан задният край на орара се е прехвърлял около врата отпред и така се получил епитрахилът. Той е отличителна и съществена одежда за свещеника. Без него свещеникът не може да извърши нито едно богослужебно чинодействие. Епитрахилът се препасва с пояс. Свещеникът облича връхна дреха, наречена фелон. Отличеният свещеник носи набедреник (ромбоиден плат с украса в средата), окачен отстрани на бедрото.

 Архиерейските одежди имат за основа свещеническите, над които се поставя омофорът. Архиерейският фелон някога е бил по-широк от свещеническия; бил е украсен с много кръстове, поради което се нарича полиставрион, т.е. многокръстник. По-късно цариградският патриарх получил дар от императора една царска дреха, наречена сакос. Такава дреха започнали да носят и другите патриарси, след тях - архиепископите, докато най-сетне тя станала одежда и на всички архиереи. Голяма част от богослужебните одежди произхождали от официалното облекло на византийския императорски двор. Такива одежди са сакосът, жезълът, короната, мантията и др.

 В знак на особено високо служение в числото на архиерейските одежди се явила митрата - корона, украсена със злато и скъпоценни камъни.

 Към архиерейските одежди и отличителни знаци принадлежат още мантията - наметало с широки дипли и дълъг край, енголпие или панагия, т.е. иконка най-често с образа на Христос или св. Богородица, която архиереят носи окачена с верижка върху гърдите си, жезъл - металическа прът, завършващ с глобус с кръст и две змии - символ на духовна власт, дикирий и трикирий, т.е. свещници с по две и три свещи, с които архиереят благославя народа по време на служба.

 Обличането на всяка одежда е съпроводено от кратка молитва. През XVII-XVIII век, в някои църкви се появила практика да бъдат четени молитви и при събличането им.

Цвят на богослужебните одежди

 Най-старите богослужебни одежди достигнали до нас са едноцветни. По-късно се появили украси от повтарящи се мотиви, най-често кръстове и други древнохристиянски символи. В богослужебната традиция бил определен цветът на одеждите, които се носят на различни църковни празници. Разпоредбите засягат не само цвета на богослужебните одежди, но и този на покривките на св. трапеза.

 Жълтите (златни) одежди се използват във Възкресните (неделни) богослужения и в дните, когато се почитат пророци, апостоли и други светци.

 Червеният цвят продължава Великденските богослужения и е основен богослужебен цвят 40 дни след Пасха до Възнесение Господне (Спасовден).

 В бели одежди се обличат свещениците, когато служат на великите празници - Рождество Христово, Богоявление, Възнесение, Преображение, Лазарова събота и др.

 Синият цвят се свързва с празниците, посветени на Пресвета Богородица. Със сини одежди се служи на Благовещение, Успение Богородично, Рождество Бодородично, Покров Богородичен, Въведение Богородично, както и в дните на почит на Богородичните икони.

 Зеленият цвят е за дните, когато се отбелязват празниците на преподобните светии и свидетелства за техния монашески подвиг.

 Черният цвят се свързва с покаянието и скръбта. С такива одежди се служи в дните на Великия пост.

 Символиката, която през различните периоди на църковната история е влагана в богослужебните одежди често се е променяла. До XI век символиката била съчетана предимно с нравствени категории и благочестието на служещия. След XII век символиката на богослужебните одежди по различни начини била свързана с личността на Спасителя, а свещенослужителят – отъждествяван с Него.

 Богослужебните одежди често са обект на безмислени и противоречиви символико-алегорични тълкувания. Много изследователи са склонни да приемат символичния смисъл вложен в молитвите при обличането на съответната одежда. Те също не могат да бъдат надежден ориентир относно символиката на одеждите, тъй като, от една страна, са сравнително нови, а, от друга, в различните молитвослови при обличането на една и съща одежда са дадени няколко различни молитви.

Източници:

  Вяра Надежда Любов, Макариополски еп. д-р Николай, Архимандрит Серафим, София 2009 г.

  Православна литургика - Благой Чифлянов – София, 2008 г.

  Литургика – архимандрит Авксентий

         

 

Нагоре