Преподобният и богоносен наш отец Иоан чудотворец се роди в едно село, наречено Скрино, близо до София, от благочестиви и добродетелни родители, българи по произход, по време на царуването на българския цар Петър и на византийския император Константин Диоген, в 884 г. Още от млада възраст светецът беше хрисим и благочестив и служеше на Бога със страх и любов. А тази любов го научи да спазва заповедите Христови, както казва Господ в евангелията: "Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби" (Иоан 14:21). Като гледаха младия човек, някои завистливи и немарливи към добрите дела негови съселяни, го наричаха лицемерен. А преподобният, без много да мисли за тези обвинения, раздаде своето имущество на бедните, отиде в манастир и стана монах. След като се обучи в послушание и смирение, вечнопаметният беше удостоен с дара на божественото видение, който го отведе на една планина и там безмълвстваше. След като възлезе на тази планина, той си направи малка колибка и живееше в безмълвие, като се хранеше с дивата планинска растителност; беше облечен в кожена дреха и прекарваше в пост, молитва, бдения и другите злострадания на пустинния живот.

Прочети още...

 Още от първите векове на християнството св. Църква наредила да се празнува денят "Успение на пресвета Богородица". Подробности за това чудно събитие, както и някои сведения за живота на пречистата Божия Майка след възнесение на Спасителя, не са предадени от древните църковни писатели.

 След като се върнали от Елеонската планина подир възнесението Христово, св. апостоли прекарвали в Йерусалим, очаквайки Утешителя Св. Дух, обещан им от Спасителя. Всички вярващи живеели в единодушие и любов и непрестанно се молели. С тях била и Майката Христова и някои свети жени, които служели на Господа през последните години на живота Му. Понятно е колко радостно и утешително било присъствието на Божията Майка за учениците, които скърбели за раздялата със своя божествен Учител. Тя вероятно им предавала ония думи, които, според евангелист Лука, "спазвала, като ги слагала в сърцето си" (Лука 2:19; 2:51); и всички вярващи гледали на нея с любов и благоговение. Пресветата Дева е живяла на хълма Сион в дома на св. Йоан Богослов, когото сам Господ в последните минути на Своя земен живот отдал като син – вместо Себе Си – на Своята пречиста Майка; и от тогава Йоан, като я взел при себе си в къщи, ѝ служел като на своя майка (Йоан 18:27).

Прочети още...

 Свети пророк Илия (3 Цар. 16:29; гл. 17-19) живял през времето на израилския цар Ахав. Родил се в Галаадския град Тезвия, поради което в Библията се нарича "Тезвитянин". Произлизал от свещеническото Аароново племе. Запазило се предание, че бащата на Илия имал за сина си странно видение. Той видял, че благообразни мъже беседват с детето, повиват го с огън и го кърмят с огнен пламък. Разтревожен, бащата разказал за това видение на свещениците. Един от тях му казал: "Не бой се от видението! На детето ще почива Божията благодат; словото му ще бъде като огън, силно и действено; животът му – угоден Богу; и ще съди той Израиля с меч и огън. Името Илия значи крепост Господня."

Прочети още...

Словото е произнесено от Негово Светейшество Българския Патриарх и Софийски Митрополит Неофит в столичния храм "Св. апостоли Петър и Павел" на 29.06.2014 г.

 Обични в Господа братя и сестри,

Прочети още...

 † Варненски и Великопреславски митрополит Йоан

 Обични в Господа братя и сестри,

 Днес е рожденият ден на светата Църква, днес е денят на почитанието на Светата, Единосъщна, Животворяща и Неразделна Троица – Отец, Син и Свети Дух. Особено важен ден, в който всеки човек размишлява за Бога. Блаженият Августин, мислейки за Бога, разбирайки, че Той е един по същност, но троичен по Лица, в своята мисъл решил да вникне в тази велика тайна и тръгнал по брега на морето, където срещнал едно малко момче, което си играело на брега, било изкопало малка ямка и се опитвало да побере в нея целия океан. Блаженият казал, че това е невъзможно, а детският глас му отговорил, че това ще е по-възможно, отколкото да се вникне във великата тайна на Светата Троица. Онова, което Бог допуснал чрез едно дете – да отговори на блажения Августин за неговото намерение, се прехвърля и днес векове напред, за да разберем това, че ние искрено вярваме с очите на вярата, че Бог е един по същество и троичен по Лица и че действително, тайната на Светата Троица е непостижима за човешкия разум, но тя се прониква с очите на вярата.

Прочети още...

         

 

Нагоре