През втората половина на XIX век българите във Варна отбелязват възраждането на българщината в града. Отслужва се първата света Литургия на църковно-славянски език, организира се първата българска община и се открива първото българско училище.

 Макар че имали самостоятелно училище, българите продължавали да се намират под ръководството на гръцката митрополия в града. Скоро обаче те преустроили долния етаж на българското училище в църква, която нарекли "Св. Архангел Михаил". Общината наричана дотогава училищна, веднага била преименувана на църковно-училищна. Тя направила свой печат с надпис: "Българска народна черква във Варна".

Прочети още...

 Архангеловата задушница предхожда големия празник на св. Архангел Михаил. С вяра в безсмъртието на душата и във възкресението на мъртвите, във всеки православен храм се отслужва панихида за починалите наши близки.

 Скръбта за нашите починали близки хора би била безгранично неутешима за нас, ако Господ не беше ни дарувал вечен живот. Колко безсмислен щеше да бъде животът, ако той би се свършил със смъртта ни.

Прочети още...

 Веднъж апостолите, които преди това са изпратени от Иисус да възвестяват Божията слава, се връщат при Него и Му казват с радост – „Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам“ (Лука 10:17). Той им отговаря – „не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата“ (Лука 10:12). Какво значи името ти да бъде написано на небесата? Ще рече, вечно да пребъдваш в Царството Божие, да се удостоиш да виждаш славата на Бога, да живееш вечно с Бога.

 Днес, ние честваме една велика мъченица за Христовата вяра, българка по произход - св. Злата Мъгленска. Тя записа името си на небесата. Отличавала се със силната си вяра в Господ, със своята външна красота, с добродетелите, които на дело прилагала в своето ежедневие. В един турчин се разпалила страст към нея и я поискал за своя жена. Отвлякъл Злата и започнал с всякакви ласкателства и обещания да я склонява да приеме исляма и стане част от неговия дом. Тя се противила и казвала, че това няма как да се случи, защото е християнка и не иска да предава своята вяра.

Прочети още...

 През ранните християнски векове извънбогослужебното облекло на свещеника не се различавало от това на останалите хора. За различно облекло може да се говори едва след Шестия вселенски събор (681 г.). В края на Византийската епоха епископът носел дрехи различни от останалите – т. нар. епомида, която представлявала парче плат, на което единият край бил прехвърлян през лявото рамо на епископа. Сериозни промени в облеклото на духовенството настъпили в края на XVI и началото на XVII век.

 Днешното облекло на свещенослужителите се състои от подрастник, расо, калимавка, епанокалимавка (було) – за монашеския чин.

Прочети още...

 Градежът на храм "Света Параскева Петка", известна на варненци само като "Св. Петка", започва през 1901 г. Полагането на основния камък е станало тържествено при отслужване на молебен от Варненския и Преславски митрополит Симеон в съслужение с варненски свещеници. На 17 октомври 1906 г. е положен св. Антиминс и се отслужва първата божествена служба. Тържеството е от общоградски характер, а на службата са поканени учащите от градските училища.

Прочети още...

         

 

Нагоре