Христос Воскресе!

 Обични в Господа братя и сестри, чеда на Варненската и Великопреславска епархия,

 Всичко за което се молихме в продължение на светата Четиридесетница и просихме от Господа, сега в пълнота ни бе дарувано чрез Неговата благодат: ние достигнахме до пречестните дни на страданията Христови и сега се покланяме на светото и славно Негово Възкресение.

 Възкръсна Христос и вече не умира. „Смъртта няма вече власт над Него“ (Рим. 6:9). Той възкръсна и прие властта да възкресява всички. Възкръсна и сега възкресява духовно тези, които се обръщат към Него със смирение и вяра!

Прочети още...

 Уважаеми господин Областен управител, уважаеми господин Кмет, уважаеми господин Контраадмирал, уважаеми господин Председател на общински съвет, Ваши Превъзходителства, обични в Господа братя и сестри,

 Вглеждайки се в паметта на Васил Левски - йеродякон Игнатий, разбираме, че човек живее своя живот от своята рождена дата до датата на неговата смърт, но като че ли датата на неговата смърт е повече чествана, отколкото датата на неговото рождение и това не е случайно, защото усмъртяването на йеродякон Игнатий го направи всъщност безсмъртен. Един човек, който посвещава живота си на вярата и приема монашество и не само - приема и първата йерархична степен – йеродяконски чин. Разбира се, винаги в говоренето и в размисъла за тази личност има известна антиномичност, която засяга образа на йеродякона и на вярващия монах с образа на народния герой в лицето на Васил Левски. В тази обединеност на вяра и любов към род, Родина и Отечество, подкрепена от вярата и любовта към Бога, надделява любовта към Родината и желанието за нейното освобождение. Подвигът на Васил Левски безспорно е един национален, патриотичен подвиг много повече, отколкото верови. Затова всъщност с едно изречение можем да кажем - чедото на светата Църква стана национален герой. Това е онази истина, която ние възприемаме.

Прочети още...

 Ваше Светейшество, Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, Ваше Високопреподобие, всечестни отци, обични в Господа братя и сестри,

 Всяка година, в четиринадесетия ден на февруари, паметта на Църквата ни връща дълбоко назад във времето – в годините, когато са се полагали основите на българската и славянската писменост и християнска култура. Когато постепенно приобщаващите се към християнския свят наши предци е трябвало да получат възможността да четат и да познават библейското откровение и богатата химнография на Църквата, заедно с цялото необятно светоотеческо наследство, на разбираем за тях език, влизайки по този начин в голямото семейство на световната християнска цивилизация.

Прочети още...

 Ваше Високопреосвещенство, обични в Господа Владико Йоане,

 Уважаеми представители на Поместните православни църкви, Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, уважаеми представители на българската държавност, боголюбиви отци, обични в господа братя и сестри,

 Светла и вседушевна радост изпълва сърцата на всички нас, които сме тук днес, за да споделим и съпреживеем заедно с Вас тържеството на Вашия юбилей – на благословената Ви от Бога петдесета годишнина. Влизаме в радостта Ви и засвидетелстваме нашата обич и подкрепа в архипастирското Ви служение и във всички Ваши усилия за доброто на светата ни Църква и духовния напредък на православния ни народ.

Прочети още...

 Рождените дни на човека в детска и ученическа възраст винаги са били свързани с радост и очакване – с очакването да получат подарък от родители и близки. Интересен въпрос е това – какъв трябва да бъде подаръкът за един петдесетгодишен човек, особено ако той е християнин и духовник. Петдесет години не са много, но не са и малко. Разбираме, че повечето от годините на нашия живот са вече минали. Всеки може да изрази различни мисли, но през погледа на един духовник надеждата е най-добрият подарък за петдесетгодишния човек. Надеждата, че Бог ще продължи в здраве и сили дните на живота му.

Прочети още...

         

 

Нагоре