Когато пречистата Дева навършила три години, праведните ѝ родители изпълнили обещанието, което дали пред Бога, преди още тя да се роди. Затова те тържествено въвели своята дъщеря в Йерусалимския храм и я посветили на Бога.  Древните отци на Църквата, като възпяват Въведение Богородично със свещени песни, разказват как Йоаким и Ана събрали своите роднини и приятели; млади девойки със свещи в ръце вървели пред светата Отроковица, а след тях родителите водели пречистата Дева и я довели до Йерусалимския храм. Първосвещениците и служителите в храма ги посрещнали с пеене на свещени химни. Св. Герман, патриарх Цариградски, в една свещена песен влага такива думи в устата на св. Ана:

 През втората половина на XIX век българите във Варна отбелязват възраждането на българщината в града. Отслужва се първата света Литургия на църковно-славянски език, организира се първата българска община и се открива първото българско училище.  Макар че имали самостоятелно училище, българите продължавали да се намират под ръководството на гръцката митрополия в града. Скоро обаче те преустроили долния етаж на българското училище в църква, която нарекли "Св. Архангел Михаил". Общината наричана дотогава училищна, веднага била преименувана на църковно-училищна. Тя направила свой печат с надпис: "Българска народна черква във Варна".