Ваше Светейшество, Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, Ваше Високопреподобие, всечестни отци, обични в Господа братя и сестри,  Всяка година, в четиринадесетия ден на февруари, паметта на Църквата ни връща дълбоко назад във времето – в годините, когато са се полагали основите на българската и славянската писменост и християнска култура. Когато постепенно приобщаващите се към християнския свят наши предци е трябвало да получат възможността да четат и да познават библейското откровение и богатата химнография на Църквата, заедно с цялото необятно светоотеческо наследство, на разбираем за тях език, влизайки по този начин в голямото семейство на световната християнска цивилизация.

 Ваше Високопреосвещенство, обични в Господа Владико Йоане,  Уважаеми представители на Поместните православни църкви, Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, уважаеми представители на българската държавност, боголюбиви отци, обични в господа братя и сестри,  Светла и вседушевна радост изпълва сърцата на всички нас, които сме тук днес, за да споделим и съпреживеем заедно с Вас тържеството на Вашия юбилей – на благословената Ви от Бога петдесета годишнина. Влизаме в радостта Ви и засвидетелстваме нашата обич и подкрепа в архипастирското Ви служение и във всички Ваши усилия за доброто на светата ни Църква и духовния напредък на православния ни народ.